Стихове и поезия от съвременни български автори
Любов
а в огъня да скочи бе готов...”
Камелия Кондова
От Радиото чух, от телевизора,
в учебника видях – е, малко малка... - ...
Когато те обичам на разсъмване
а как забравих за слънцата…
Отрекох се от полети жадувани,
нали заключи в мене небесата…
Не те помолих. Моля се във храма. ...
Вкус на лято
в изтънели, къси дрешки,
с размити водни плясъци
събират образи прежни,
с вкус на спомени лански, ...
* * *
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...
В агония
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...
Ако знам
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...
*** (С ропот между устните...)
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
В очите й
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
Признание
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам, ...
Без мечти и спомени
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви. ...
Но теб те няма!
Липсваш ми -
като дъжда в пустиня!
Открадна сърцето ми -
както вълна открадва мида. ...
Виновна ли съм, че те обичам
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?! ...
Самота
забравен смях, тъжи дъжда.
Красива нощ, прогонвана от сутринта,
слънчев лъч пробужда пак деня.
Една сълза, родена в нощта, ...