Стихове и поезия от съвременни български автори
Мигове
настанена на фотьойла,
спомените
и щенията мои
от паметта си викам. ...
Конят и тревата...
По Христо Пелитев
Свети Трифон, вече престарял,
невеста във живота си избрал...
На старините да си гледа кефа ...
Любовни стихии
като падаща звезда в небето отново чувам своя вик...
Как те вика, както небето вика залязващото слънце...
така безнадеждно и искренно, така от него независещо.
Нима не мога да те прегърна, ...
Три пъти. За щастие.
Три думи.
Три букви.
Три звука.
Три мига. ...
Горчилка
отдавна се превърнаха в гримаси.
До кръв са дланите протрити
от куп излишни запознанства.
Очите - кухи и безжизнени, ...
Войната на поета
Поетът може да не иска,
но музата го тласка веч'
към яркия и сладък изгрев,
към грозната, ревяща сеч. ...
Житейска философия
Празнота е да нямаш
Сърце, което да бие,
Душа, която да лети,
Дъх, който да спира ...
Сън
Сънувах целувка
кристална и лека,
стапяща, силна,
изгаряща топлина; ...
Изповед
и от две изгарящи сълзи.
Едно дете с любов в сърцето ти поглежда:
"Не се страхувай, мой приятел ти бъди!
Нищо, че не мога да говоря като тебе ...
В теб
страхът у теб е повече от твойта свобода,
отчаянието у теб те тласка в пропастта,
потъваш надълбоко в плен на твойта нищета...
В ръцете си държиш това, което пропиля, ...
Разкъсани тайни...
да раздавам безспирно докрай,
да вярвам на всеки, че има го
онзи вълшебния, красивия рай.
Не искам да изливам тъгата си ...