Стихове и поезия от съвременни български автори
... На дявола!
а казваше ми,
че аз съм ангелът -
най-красивият ангел!
Ти, макар и некрасив, ...
Не искам да съм
някаква си риба...
Спокойствието е, което
съвсем не ми отива!
А ако съм птица, ...
Отново Тя...
със икона във ръка…
Трепереща, никой не иска да я забележи,
пред нея се разпилява любовта…
Целува очите ти на снимка, ...
Понякога най-тъжно е, когато не вали
самотно е небето без гърмежите
и плачат изгреви без глас за дъжд,
умира в шепите ми времето…
Понякога на ум минавам светове, ...
Сън... кошмар...
Две души...
Непрекъснато се търсят...
и във бурните води...
и във болката потъват... ...
Не е късно
Да блеснеш или станеш за резил.
Да вържеш възел, после да го скъсаш.
Или да бъдеш с някого по-мил.
Никога за нищо не е късно. ...
С.растна седмица
или спасението, което донесе една правописна грешка
В дните нейде между
Цветница и Възкресение,
когато хората жадуваха ...
Какво си ти, любов?
Какво си ти, любов? Магия
или си просто зрънце?
Къде си, как да те открия,
дали обичаш сянка или слънце? ...
Смеят ми се стихове,че пиша
Смеят ми се стихове, че пиша,
трябва да не съм добре.
Трябва да съм превъртяла -
и се смеят от сърце. ...
Душата ми
душата ми -
от мисли
цигарени.
Като прашен таван ...
Спаси ме
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!
Проклинай ме, проклинай любовта, ...
Молитва
и Виделина,
в бащинската Ти закрила -
мощна и добра.
В туй, че съм от Теб посята ...
Когато блесна
Под светкавицата
Новата ти кожа
Боядиса ли забравените си
Очи от дъжд намокрени ...
SOS
и вакуумът ледено трака със зъби.
Сами астронавтите връзват си раните
на звездния вятър под тъмния зъбер.
На тежки мълчания сбруята схапана, ...
Случайно или не
случайно или не -
винаги първа.
След себе си
оставях ...
REQUIEM (на Митко)
на някой, който някога мечтал е.
Дух ли бе или гробар,
зариващ се със отрицание.
Копка бавна, две... не три, ...