213368 резултата
Тихо бродя във нощта,
и съм толкова сама...
От далече идва тя,
тъмната сянка на смъртта.
Болката гори, ...
  658 
Лутам се, останала без път,
не различавам кое е лошо и добро,
опитвам се да заглуша гневът,
питам се защо е тъй, защо?
Хората ли станаха различни ...
  404 
Никога не ме докосвай,
само нежно говори
със страст
в тишината.
Не спирай, ...
  609 
Какво ти сторих, Животе,
че си ме хванал за гърлото?
Я пускай!... Искам да дишам.
Не ти ли стигна...
Изнасили душата ми. ...
  699  12 
Познавам те,
каквото и да си...
високо, синьо, огнено и черно,
прекланям се пред твоите висини
и с надежда погледа си свеждам. ...
  469 
ЛОГИЧНО
Когато стъпваш по ръба на ямата,
опасността да паднеш натежава.
Когато се здрависваш със измяната,
любовна границата избледнява. ...
  565  10 
Мълчиш.
А аз осъдена от теб съм -
да не питам.
От мълчанието ти ще търся отговори
на всички незададени въпроси. ...
  899  13 
През лабиринти от пясъчни бури вървя,
без да мога да питам за пътя назад,
а напред път вече няма,
като в стара детска игра
на сляпа баба и мълчанка играя, ...
  435 
"Сърцето и мозъкът са съседи, но никога няма да бъдат приятели!"
Сън прекрасен,
или блян ужасен.
Защо сърцето те обича,
когато мозъкът отрича? ...
  511 
Ще търся обич, докато я срещна,
не ме е страх, в дома си да я приютя,
с отворени врати ще я посрещна,
аз просто имам нужда от това...
Ще ставам сутрин и ще я изпращам, ...
  547 
Така студено е в стаята тъмна,
и исках теб, а леглото ме прегърна.
Ти ме остави със самотата
и не попита как ще бъда аз, горката.
Защо ли се учудвам - такъв си си ти, ...
  358 
Спомен
--------------------------------------------------------
Прекалено много не успях да кажа, мислех...
Но никога не чу, така и не разбра, че исках...
Макар и мъничко, но от сърце да дам опитах... ...
  769 
Ще падна... но пак ще се изправя - горд!
Хулете ме с думи, с език най-свиреп,
разкъсвайте с нокти отровни душата,
и нека да бъда "драскач", "бездарен поет" -
един от глупците, един от тълпата... ...
  857  16 
И пак вали... И пак ми е студено...
И пак се сви душата вътре в мен.
И пак си давам още малко време,
до утре или в други ден.
А искам да изляза, ...
  407 
СПОМНЯШ ЛИ СИ???
Спомняш ли си първото "здравей",
изречено от твойте нежни усни?
Спомяш ли си първата прегръдка
изпалнена с толкова топлина? ...
  509 
Когато някой ден очи затворя
и си отида без да проговоря,
запалка във ръката ми сложи
и бяла Арда в гроба остави.
И няма да ме има в този ден, ...
  496 
Ще те науча да ме обичаш,
както мрака обича луната.
Ще те науча да ме желаеш,
както морето доксва брега.
Ще те науча за мен да мечтаеш, ...
  891 
Върна се доня Хуанита
от своето село.
Във къщи празно, никой няма,
на масата писмо.
Прочете доня Хуанита, ...
  646 
Светлината във моето малко сърце
е от ясната утрин лъчиста.
Тя струи и ме милва със нежни ръце -
белоснежна, красива и чиста.
Лек ветрец роши моите черни коси ...
  469 
Забравил си вкуса на мойте устни
и блясъка във моите очи.
Не се боиш, че мога да те пусна
и друга любовта да заличи.
Забравил си, че много ме обичаш, ...
  494 
Омръзна ми от разни тарикати,
от мутри и от всякакви неща...
Омръзнаха ми политически преврати,
войни за царство над света...
Омръзна ми деца да плачат, ...
  583 
Искам нейде кротко да се свия!
Тихичко, като пребито псе,
жално в мене болката да вие.
Искам да ме няма, да се скрия...
В тъмна дупка да изчезна... Все, ...
  432 
Благодаря ти,скъпи мой,за тръпката,
която в мене съживи.
За чувството"отново съм жена",
за хубавите мигове-измислени
и притворени в твоите дела. ...
  647 
ЩАСТИЕ
Щастието, чух се измервало
с миговете спиращи дъха.
И нейде далече то бягало,
щом дойде до него страха. ...
  674 
На гледката божествена отдаден,
в планинския курорт, в утро ранно,
светът го виждах тъй създаден -
в хармония от вълшебства - многостранно.
Стоях така сред борове унесен, ...
  547  19 
Отново завиват сирените.
Глух тътен, бучене в тъмното.
Малко момиче стои на стълбите.
- Адил! - Слизай надолу, дете!
Взрив! Взрив! Мълчания. ...
  481 
И сгушена стоя си, до днес под твойта стряха,
приятелите мои отдавна отлетяха,
с надеждата останах и в пек, и в люта зима,
със обич и копнежи, за нас живот да има.
Надявах се и вярвах с душата си ранима, ...
  552  11 
Никой не пристъпва моя праг,
в нощта сама съм пак.
А ти самичак ли си в този мрак?
Затвори очите си
и мисли си за мен! ...
  557 
Само болка ми остана
Върви си, страннико, пред прага ми не спирай уморен,
в душата пусто е, трошица не остана,
каква ли милостиня бих ти дала - поглед празен и студен,
ти жаден си, но аз изпих утайката от счупената кана... ...
  900  24 
ЖИВЯХ
Мълчание лази по спомени жалки
и спира думи обречени.
Тъгата сковава мисли тъй малки
и някак си твърде съблечени. ...
  487 
Луд ли съм, дали? Незнам.
А можеби съм влюбен.
Не спя почти, дори не ям,
живота чувствам го изгубен.
Не вярвах много в любовта... ...
  638 
Преди
Преди да паднат небесата отгоре ми,
и преди да се изгоря в звездите,
преди да се скова от студ,
и да ми се разранят от тръни петите, ...
  461 
Сбърках, останах сама
на края на вечността,
където изчезват мечтите
и умират в реалността.
Убих се, за да убия заблудите, ...
  486 
xxx
Сама съм, както винаги
ще бъда и била съм си така.
В мен има само безразличие,
дразня се, но свикнах с това.
Не ме учудват ни лъжите, думите, ...
  416 
Небе, измъчват ме неволи страшни;
Небе, почакай да пострадам още малко;
Небе, тогаз ще се отърся от мъглата на жестокостта;
Небе, тогава ще прогледна за нощта...
  503 
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо; ...
  438 
Рисувам. Тук и сега.
Рисувам свойта мечта.
Тя е картина.
Моят живот,
мойте сълзи, ...
  481 
Герои сме на фентъзи роман,
мълчанието е непознато.
Болни сме от глад необуздан,
желязото превръщаме във злато.
Вървим напред и все така вървим, ...
  508 
ТВОЕТО НАЧАЛО
Вьрни се при летните бури,
сьс порой от грьм ме залей,
нека вихрушка луда ме брули,
не искам вече рьмеж и повей. ...
  572  14 
СТРАХОВЕ
Ветровити колебания подхлъзваха
растящите ми мисли все на там,
където страховете не разсъмваха
под сенките зловещи-океан. ...
  554  10 
Предложения