Стихове и поезия от съвременни български автори
Защо
след миг и ето ще заплаче?...
А слънцето къде ли се е свряло?
Аз искам да му се оплача.
Ситни капчици се ронят, ...
Тъжно, но вярно
Като се замисля понякога,
избухвам в смях.
Интересно, но ти така и не се отказа,
продължи да вярваш ...
Грешно семе
по Христо Пелитев
Сиромах засял във своя двор,
до портата на стария обор
заровил без да знае, в нощ омайна, ...
Неродени... сбъднати мечти...
безжизнени, забравени,
чакащи някой да ги римува...
Тайно крият мислите ми
от крадеца на животи. ...
Угаснаха искрите
Угасна искрата в очите ми,
угасна, отдавна не тлее,
и тягостни станаха дните ми,
трудно със теб се живее... ...
Сълза
Сърцето ми прободе... заболя!
От този миг усмивките остават надалече
и нещо в мен завинаги умря!
"Сбогом!" - тръшна ми вратата. ...
Недей се връща, пусто е в мен.
Недей смущава пак съня ми.
Върви, бъди обичан и живей.
Върви, че тъжен е денят ми.
Не мога нищо да ти дам. ...
Пролетно равноденствие
пак армии
срещат
на черно-бяла дъска -
напразен е устремът, ...
"Всяко зло за добро"
и с обич я боготвориш.
Не даваш лоша дума да й кажат,
не смееш да я нараниш!
Поднасяш й сърцето си голямо, ...
Мираж или какво...
тази вест ме удари,
че от бистра вода
пие хищник свиреп.
Заваляха въпроси, ...
Ще бъдеш ли
Ще бъдеш ли до мене
сред възторзи
във тромавото и красиво лято?
Ще виждаш ли със мен живота, ...
Прощавай, Корист
Със риск да ме погубиш и да премълчиш.
Как да се скрия? Ти си неизбежна орис.
Как да говоря? Ти пред смъртните мълчиш.
Ще ме ограбиш ли? Аз бедна съм по тъмно. ...