Стихове и поезия от съвременни български автори
Кули от пепел
криле подарени, без срок на давност.
Мисли въздъхнати в шеметен транс
... и после отиде си в сивкав нюанс.
Ръката отпаднала тапата маха ...
Затворен кръг
Пилат си измие ръцете,
две риби,
след неговите длани,
ще останат в глинения съд. ...
Една средностатистическа вечер на една средностатистическа студентка в Студентски град
Ето, днес отивам в "Ориент"-а,
да пия пак мастика с мента,
а на входа фейсконтрол
ми предлага да го видя гол. ...
Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам. ...
Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.
Зная, нямаше сърце, което ...
Ела...
като фрагмент от друго време... овехтяло...
Разпилявам се като отломка от счупено стъкло...
Късове... събира се душата във прозрачно огледало...
Толкова се мразя, когато обожавам. ...
Моля те, слез
и клинците, впити в плътта ти.
Погледа примирен и тези, забити в душата ти,
със трънен венец на главата.
И за какво беше всичко - за Истината? ...
Искам да спра
И остарях, и пак греша.
По края на кръга
обикалям без да спра.
Изминах кривите пътеки, ...
Готова съм...
Готова съм да ме направиш
грях от хилядите други,
готова - в мене да удавиш
най-моралните заблуди! ...
Но
Черна котка на асфалта.
После - кърваво петно.
Кратък удар. Писък. Жалко.
Хубав бе животът, но... ...
... заслепена...
Някога бях заслепена...
Някога тя над земята
мене от теб ще отнема...
Някога слушах гласа ти ...
Не искай от мен
Не чакай да моля, при мен остани.
Дали във сърцето си ще ме запазиш,
това ще решиш единствено ти!
Не искай от мен отново да чакам, ...
Тръгнах си...
Тръгнах си, а сякаш си тръгнах от себе си!
Изгубих се - потънах във нищото!...
Плетяха в мен паяци ребуси,
разгаряха гневно "огнищата"... ...
Боли
за последен път те молих.
И все пак - напразно.
Ти си отиде заедно със
своите разочарования, ...
Липсваш ми 3
Вървя навън,
крещя на ум
от болка,
обичам те много. ...
Буря
Вятърът закашля се сърдит.
Влагата на любовта изстиваща
от ревността на полъха се скри...
Закрещяха птици възмутено. ...
Което е – Е
когато обичам.
Не зная
дори, когато желая.
Но знам ...
Ще продължавам да те лъжа, Страх...
че не мисля аз за Самотата,
но така и не разбрах
как да спра Болката позната...
Ти виждаш ли Сърцето в мене - ...