Стихове и поезия от съвременни български автори
Дете
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен, ...
Заричам се да бъда нарцис…
да търся теб…
Превърнах се във призрак от любов,
за щастието ти молех Бога,
а своето прокудих в Ада. ...
Феникс
няма кой да ме спре!
Сега се раждам,
не мисля да умирам,
но не мисля да я лъжа, смъртта. ...
Когато си измислих Дулсинея
Във мелниците, цепещи вселената
на малки безмисловности, обрамчени
с фалшиви вени, Санчо. С празни вени.
Кажи ми, Санчо, беше ли цинично, ...
Добре ми е
добре ми е, когато съм сама
и срещам се наяве,
за да питам
какво изпитва моята душа. ...
Мисъл
бездомно куче, полицай...
Животът като сън премина,
като страшна приказка без край.
В безсъница навън се взирам ...
Една история за разликата във възрастта
Остави ме, не е редно,
нима не го разбираш ти,
не бива, грозно е, дори нагледно,
аз съм дете, не искам повече бащи! ...
Живеещи
над сухите дървета.
Тишина.
Сред бялото на ниските гробове
душите ви се стичат в празнота. ...
Посветен стих.
Ела до мене ти.
Мечтите ми до една сбъдни.
Завинаги тук бъди
и за всички забрави. ...
за думите, направени от пластмаса
направени
от
пластмаса
и ...
24 карата любов
покрита с шарена премяна,
събрало се е мало и голямо
да люлее бебето заспало.
Чудни приказки разказваше му баба, ...
Ъгъл
този спомен минава през мене:
ослепявах... Но виждах очите си
по снагата ти залепени...
А ти ...
Повярва ли ми
Душата ми е пуста
дори не знам мога ли все още да обичам,
сякаш в сърцето ми се редуват само зими
и другите сезони безапелационно аз отричам.
Копнея за милувка и прегръдка, за дума мила, ...