Стихове и поезия от съвременни български автори
Рождението... срещата... а сега накъде?
Дали ще доживея любовта?
Не искам да ме пожали смъртта,
дано ме прибере, защо ли да живея?
В този свят за тебе, Смърт, копнея. ...
Тръгни си
Когато пожелаеш да си заминеш,
иди си, без да се обръщаш -
дори слова не казвай!...
Тръгни си безцеремонно!...
Мога ли?...
че наистина си тук –
до мен,
щом погледът ти на другаде
е устремен? ...
На татко
онзи Свети Валентин,
мрачен и студен ден...
... траурен ден.
Отидох аз до тебе, ...
Поспря за мъничко при мене...
и ми даде хляб.
Изтри сълзите ми солени -
силата си вля.
Запя ми тихо с глас вълшебен - ...
Спомен От Изгрев До Залез
помниш ли ги, мила, ти,
помниш и нас, нали,
помниш, но забрави думите си свои
и сълзи вчера ти пророни, ...
Ден за размисъл
С повея на северняка
довя я повеят на северняка,
със преспи сняг…
А у дома е някак празно.
В камината догаря Бъдникът, ...
Здравей, приятелко!
Забързана вървиш към някой офис.
Кафе, цигара, телефон.
Забързан разговор с някой.
Умора, нерви, срив. ...
В ъглите
отлетя пропиляното време,
от обиди животът прогни,
но смъртта не дойде да ме вземе.
И видях накипели сълзи ...
Мъчително
ненадейно те превземе,
и часовете и секундите
са бреме....
И няма време ...
Хайку
декор от гнили чувства...
слаба пиеса.
"Момиче,спри се"
но защо се сипят сълзи върху твоето лице?
Кажи защо така във тебе всичко е унило?
Нимa посмял е някой да разбие твоето сърце?
Момиче, спри се! Стига плака! ...
Размисъл
като се замислиш - я се влюбиш, я видиш нещо красиво.
Но на мен като че ли нито ми се смее, нито ми се пее.
Всичко някак си е постоянно, неизменно сиво.
Не се мъчете да ме разнообразите. Няма смисъл. ...
Необятните красоти на обичта ти
заплетена в перлена наслада.
За нея дали си ти готов?
Кажи и ще ти дам обичта голяма.
Сребърно пламъце в звън, ...
Хайку
като първи сняг вали...
Буря от мечти...