Стихове и поезия от съвременни български автори
Признание
не те обичам и сега.
Аз свикнах да живея бурно,
на туй научи ме дъжда.
И всяка капка, тъй невинна, ...
Криво огледало
поля омайни, светли небеса
и сянка някаква на мъж потаен
да крачи редом с моята душа.
Но няма звуци, всичко е замряло, ...
Дали?
И казаха ми, че не съществува.
Единствена виновница е за това
съдбата ми, от други обрисувана.
Ако ли трябваше да съм родена ...
Молитва
и търсещи бяха очите.
Открих тонове ереси,
прах и любов,
сълзи неизтрити. ...
Пробудени камбани
погълнати в пространствата на звездния стопанин.
В камините на разлюляни древни замъци
угасват уморени тъжни пламъци.
Замрялото мълчание повдига клепки, ...
Плачеща върба
цял живот е плачеща върба.
Колко пъти е била подведена,
колко й тежи гърба.
Деветото чудо
що ги има на Земята.
Но в родината любима
и девето чудо има!
Нека знаят млад и стар - ...
Колко?
колко вятър погълнах с косите си?
Колко пъти морската шир
е люляла душата ми,
колко пъти закривах очите си? ...
Ти не беше...
и нещастна, или щастлива,
пак между избора, зависи от мене единствено.
Боли, когато гледам в очите ти -
как ме обвиняваш безмълвно, ...
Сън
вселената прозираше във тях...
И като всемира бяха необхватни
чувствата на обич и на грях...
Безумно любиш... Като тежко бреме ...
Мъка
И БЕЗДНА ПРАЗНА Е ДУШАТА, УМРЯ С ТЕБ, С ПРЕДСМЪРТНИТЕ СЪЛЗИ.
СЯКАШ ВИЖДАМ ТЕ ПРЕД МЕНЕ, ТОЛКОВА КРАСИВ, КАКТО И ПРЕДИ...
БАВНО ПАДАМ НА КОЛЕНЕ И КАПЯТ КЪРВАВИ СЬЛЗИ!
ПОЛОВИН ЧОВЕК СЬМ ВЕЧЕ И ЖАДУВАМ СВОЯ КРАЙ, ...
Без нищо в замяна (и излишен фарс)
сгушваш се до мене пак.
За топлото внимание живееш,
… в този свят повява хлад.
Очите ти проблясват в мрака, ...
На приятелите
непразна и не спи, подухва
очаквана и през много години
със поривите си, не стихнала
и нескършена, а политнала ...
Огънят на любовта
недей да страдаш и да търсиш чудото,
стани и бързо се обуй,
ела, за да разсеем с теб заблудата.
Не се страхувай, аз ще ти покажа ...