Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

* * *

Раздялата разпалва любовта
или превръща я в студена пепел.
Защо на мен се падна участта,
да приютя угаснал въглен в шепа?!

AmJ

Поезия

656

Кръстопът

Приижда възрастта.
Приижда - край на позите.
Отляво любовта.
Отдясно некролозите.
Над мене висина. ...

jantreya

Поезия

761 9

Страх

Онемях от неказани думи.
Остарях от разбити мечти.
Оглушах в часовете безумни,
самотата, в които крещи.
Ослепях от видения ярки. ...

jantreya

Поезия

865 7

Акростих

Оставям вратата отворена.
Бутилка шампанско с две чаши.
Искрици проблясват в камината.
Часовник - да спираме времето.
Аз приказка своя измислих. ...

AmJ

Поезия

721 1

Равносметка

Натрошавам на парчета миналия ден
и издухвам празните минути.
И остава на дланта ми песенен рефрен.
И остават две сълзи барутни.
Песента не я дослушах. Не избухнах в плач. ...

jantreya

Поезия

781 8

Разлистване

Препуска сърцето ми с тропот -
и нарисувах в ума си със щрихи
мечтите си -
ах, под купола на катедралата
видях съвършения цвят, ...

aranhuez

Поезия

686 3

* * *

Звездите на небето са безброй, те не са самотни като мен,
а аз те обичам повече с всеки изминал ден!
Но ти не чустваш към мен това,
това, което е любовта.
Как искам звезда да бъда, ...

iNdOnEzIq

Поезия

1.2K 1

Патетично

Да сричам римите си мога
и мога да ги изкрещя,
но глухият е глух, за Бога
и тих за него е света.
Вселена исках да покажа, ...

Com_ocio

Поезия

1.3K 14

Стъкло в окото

От извори кристални, ледени,
стъкло в окото ми - стъкло!
Не се обръщам да погледна,
усещам жажда за живот!
За силата си търсеното да намирам, ...

Ладида

Поезия

792 1

Режа ръба на стъклото на чаша

Искам да правя,
каквото поискам:
това е бунтът ми:
забавен и искрен!
Но животът е разнообразен! ...

Ладида

Поезия

707

Какво ще стане...

Лицето ми се стопля от сълзи -
не знам, не знам какво да правя!
Заслушана в плача си, черна
мъка плакна... И си представям:
Ако облаците паднат ниско - ...

Ладида

Поезия » Оди и поеми

1K

Простих

Простих ти болката, която бавно ме погубва.
Простих ти грешките, простих обидите дори .
Сега сама съм, сама със себе си…
Изтривам мъката от своето сърце с последни сили.
Лъгана, измъчвана, онеправдана. ...

Nella_gold

Поезия

764 13

Сърцето ми е като маршируваща армия

Сърцето - неопетнено.
Лицето - неподобрено.
Детето, момчето, скрития страх.
Наранена, жената от всички тях.
Отчаян този зов се прокрадва, ...

Kristo

Поезия

918 2

Липсваш ми

Трябва ли да ме боли?
Трябва ли да сме разделени?
Трябва ли да изгарям от страст?
Трябва ли да мога, но да не притежавам?
Смея се, ала не съм щастлив! ...

kokosi

Поезия

922 1

Усещаш ли любовта?

Любима, усещаш ли любовта
Милвам плахо палавия вятър
и изпращам свойта нежност
да се вплита в твоите коси.
Сълза от чувствата родена, ...

kokosi

Поезия

834

изчезна

>> светулка
>>
>> беше тук
>>
>> пред мен ...

Laska

Поезия

850 11

Луната се надвеси

В гората нощ.
Луната се надвеси
над тънкото в прегърбените клони.
Самотен варварин открадна нежност
от сянка на сърна. И се помоли. ...

Бисерче

Поезия

923 18

Не мога повече да се залъгвам

Името ти още ме кара да трепepя,
със сълзи се пълнят моите очи,
място пак не мога аз да си намеря,
а ти не ме помниш дори.
И пак плача на нашите песни, ...

peteto_1001

Поезия

779 5

Защо ли...

Защо ли не поисках на заем глътка обич?
Защо ли не приех от залъка на гладния?
Последната троха раздадох щедро,
прехранвайки негладната душа на сития.
Защо ли... охлаждат въпросите тавана ми, ...

Djein_Ear

Поезия

879 16

Градина

Градина
Лятна цветна градина (отвънка пее море)
седнали на пейка двамина (и се чувстват добре),
прегърнати, нежно си шепнат (тайни, знайни и незнайни)
дърветата леко ги дебнат (от слънцето ги крият омайно). ...

X-real

Поезия

1.1K 8

Градушка

Градушка бие по земята
И падат клони и листа,
В земята крие се тревата
И всичко живо по света.
Градушка бие ни отдавна ...

levski66

Поезия

1.1K 2

Когато слънчогледите умираха

Когато слънчогледите умираха,
жътварките в реките
давеха очите си,
а моето сърце издъхваше
по дланите на скитници. ...

Кiara

Поезия

884 12

Стълба към небето...

Стълба към небето...
Изкачих се някак неусетно
със стълба към небето.
Бях тръгнал към себе си,
вървях и не чувствах никаква умора. ...

Horizonta

Поезия

1.3K 7

Нежна реплика

Не!
Не се страхувай!
Повярвай
ми,
че ...

PLACEBO

Поезия

817 14

Щъркели...

Чух вика на детето... И се обърнах...
Погледнах към небето...
А ужким бързах.
И останах така -
миг-два, преди да си тръгна. ...

H1rMi

Поезия

975 2

До тебе ще се настаня

Самотен ли си тази вечер,
да дойда ли при теб в нощта?
От мен ли имаш нужда вече
без мен изпитваш празнота.
Ще дойда тихо, да не те събудя ...

Sweet_kitten

Поезия

1.8K 1

С теб съм

Както само въздухът те гали
и слънцето те нежно пак целува,
любовта ми огън ще разпали
и пожар в сърцето ще бушува.
Когато е студено ще те стопля, ...

Sweet_kitten

Поезия

1.3K 1

Без тебе

От очите ми капе мълчание,
преляло от ръба на липсата.
Във тясното ми гърло никнат крясъци,
поливани със неповикване.
Косите ми се сплетоха на възли, ...

i2na

Поезия

829 9

На баба

Превита от товара на годините,
смалена във ръцете на тъгата,
надиплена от пътя на сълзите,
с които посоляваш самотата
преди да й преглътнеш залъка... ...

i2na

Поезия

922 12

Ще върна пак при мене любовта!

Аз виждам твойте пръсти ледени,
да търсят брод до моето сърце,
преправил глас със звуци медени.
Напразно е! Аз виждам твоето лице!
Не ще сковеш ти в студ сърцето ми, ...

Зои

Поезия

1.1K 5

Отново

Отново мрак и тишина,
отново студ и самота,
отново болка и тъга,
отново я няма любовта,
отново съм сама, потънала в сълзи, ...

_jessi_

Поезия

968 5

Може би

Ще отшумя,
като прелюдия от Бах.
Ще отшумя
без перспектива.
Бюрократично, ...

hixxtam

Поезия

1K 27

Грим

Една трагичност, пагубно далечна,
се гърчи във душата ти и страда,
но идва миг и тихата ти нежност
прелива и във чашата ти пада.
Разбий в стената чашата пенлива! ...

gerrda

Поезия

1.2K 11

ТЪМНО

Тревогата
Тъжно протегна ръка
Търсейки есенни
Трепети
Тъмно е ...

иванпечев

Поезия

832 5

Легенда за Ладика и Милохнев ІV

* * *
Дълги дни изгаряше във треска,
дълги дни отчаяно се мята
Милохнев на прага на смъртта.
Често пъти в дървените фрески ...

Весан

Поезия

634 5

Нелепи извинения

Спести си мили обещания!
Вземи деня и бягай скришно.
О, стига вече оправдания!
Да гледаш топло е излишно.
Задръж си всички извинения, ...

Aske

Поезия

2.9K 7

Може и да съм такава

Познаваше ме от години,
но защо чак сега реши да съдиш човека,
в който се превърнах аз?
Безгласно, месеци наред,
се наслаждаваше на моите погроми, ...

krasi_pld

Поезия

1.1K 1

От необичане

Не вярвам в празници -
на тях кръщелници
са свещите.
Живея с клетви,
във кръстове ...

Кiara

Поезия

877 6

Убито е сърцето

Стои пред мен едно момиче с бледото лице
и аз я гледам как тихо си мълви под черното небе.
Чувам шепот жален и разплакан,
зов нечут, а толкоз чакан!
Момичето ме гледаше, като камък вкаменено. ...

mechtaq_za_teb

Поезия

790 3

Кратери

Цветни спомени бавно се събудиха заедно с нас.
Кадрите изригнаха, нажежени като вулкани.
И от замръзналите през нощта, ослепели очи
потекоха погледи, разтопени в изкуствена лава.
Под руините на всичко, неизказано между нас ...

without_a_definition

Поезия

750 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

* * *

Кръстопът

Страх

Акростих

Равносметка

Разлистване

* * *

Патетично

Стъкло в окото

Режа ръба на стъклото на чаша

Какво ще стане...

Простих

Сърцето ми е като маршируваща армия

Липсваш ми

Усещаш ли любовта?

изчезна

Луната се надвеси

Не мога повече да се залъгвам

Защо ли...

Градина

Градушка

Когато слънчогледите умираха

Стълба към небето...

Нежна реплика

Щъркели...

До тебе ще се настаня

С теб съм

Без тебе

На баба

Ще върна пак при мене любовта!

Отново

Може би

Грим

ТЪМНО

Легенда за Ладика и Милохнев ІV

Нелепи извинения

Може и да съм такава

От необичане

Убито е сърцето

Кратери

Опашка