За баба с много обич!
За скъпата ни баба с най-голямо удоволствие,
желаем ти да бъдеш здрава и щастлива от сърце,
да бъдеш винаги така усмихната, добричка,
да показваш пътя ни към светли върхове. ...
В лабораторията тъмна е нощта,
но ученият там все още скита,
а детето му, взело във ръка свещта
„Тате, кога ще дойдеш" пита.
То е малко, не разбира, ...
Защо ме гледаш тъжно и сломено...
Подръж ръката ми, стопли я,
усойно спуска се нощта, студено...
Душата ми е черна, погали я.
Защо със всички сили обичта притискаш? ...
Локва
Аз съм просто локва на паважа,
пълна с вода, боклук и кал.
Това, което виждам, не мога да изкажа,
но чудя се... как така никой не изпитва малко жал?! ...
Ти тихо спиш, аз тайничко те гледам
и погледът ми ляга край очите ти.
Мечтае да намери брод през тебе
до там, където раждат се мечтите ти.
Ти тихо се усмихваш във съня си, ...
Може да убиеш съвестта си, вътреутробна,
може да лееш сълзи, но пак очи ще пламнат!
И влюбени, замечтани, чак надеждата се трогва,
а дъждът от звезди пак ще вали, с целувки жадни!
И когато смехът угасне с прекършен глас, ...
Буря
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...
Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен, ...
От ужас съм обзета, цигарата догаря
в душата ми клета, от вътре цяла паря.
Черни са копитата на мрака,
замина си с последното изтракване на влака...
останах аз с протегната ръка, ...
Дели се живота ми на две:
живот денем - живот на обороти,
и нощен живот - на безживотие.
Kръвта ми бие вените на талази,
а сърцето бясно гони небесата. ...
Живеем с теб във паралелни светове,
Евклидовата геометрия обсъждаме.
Ти смяташ, че две успоредни прави нямат шанс
и занапред да бъдат заедно.
И аз самата се питам и подпитвам теб, ...
България в ЕС
Безверие се стеле над нашия народ,
всички са закъсали, без чушки и компот.
Демокрация настана в нашата страна,
мизерия ужасна чука на външната врата. ...
Как мога да не те обичам,
как мога името ти да не изричам.
Как мога всяка дума да забравя,
как мога да те изоставя.
Слънцето с лъчи, когато те погали, ...
Приятелко любима, ти беше ми като сестра,
но много промени се и обърна ми гърба,
гледаш от високо всички през розовите очила,
но ще дойде ден, ще видиш колко грозна всъщност е реалността...
Знаеш, че обичам те безкрайно, ...
Животът е линия от химикал,
драсната върху листа бял на вечността.
Животът е присъда и благословия
за човека, познал и радост и тъга.
Животът е измислица, сън, ...
Лепа си, ма како, лепа,
като огън, припламтяващ у сърцето ми.
Лепа, двайсет-нула-седем, Пепа -
таз дамга ша лепна в деколтето си.
Лепа си, ма како, ама лепа. ...
Клепачите прекършват светлината,
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу, ...
Не зная дали ще ме виниш понякога
след всички мои луди откровения.
След болката, посята в стихове,
ще никнат ли незаченати доверия...
Във думите, преоткрити със стенание ...
Островът на чаплите е като стих.
Звукът на тишината му обсебва.
На скалния му бряг русалки гиздят
нощите. И във луната се оглеждат.
Нехаят уж. С очи обгръщат кораба ...