Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз и Луната
а тя залепна - да мълчи.
Страх ме е до болка от бездумието,
от тишината - рана в сърцето кърви.
Звездици, светлинки в мрака, ...
СЛЕД ВСЯКО СБОГОМ
на бялото в очите ти, неканена.
Като билка съм, която вече си опитвал,
за да излекувам жадно твойте рани.
Обичаш ме по начин, който не разбирам, ...
Грях ли е?
и в съня си тебе пожелах?
Грях ли е, че те жадувах
и от тази жажда онемях?
Грях ли е, че те обикнах ...
Родих се в морето
с красотата на небето.
Очите ми - бездънни езера.
Устни алени. Алени още галени,
горещи като огън див, ...
Aх, как искам утре, като се събудя...
да няма в очите ми сълзи
и никакви горчиви спомени
от мрачните и тъжни дни.
Ax, kak искам утре, като се събудя, ...
Умора
Страдание и болка аз не сещам, изтръпнало и бледо
е сърцето, до което никой не достига.
Не искам и да мисля, да усещам, от ужаса очите си измивам,
ръка отпускам и посрещам, студа и шепота безгласен. ...
Приказка-съдба
искаш меча от сърцето ми да изтръгнеш,
искаш да ме съхраниш от дъжда
и в душата ми тайно да надзърнеш.
Знаеш ли, че този меч е твоят, ...
От всичко по много - до Безбожие!!!
не знам коя съм и от къде?
В същото време течението на реката
заплашва да ме отнесе...
При мен са свързани нещата ...
Самотна къща
празна, без викове и смях, мълчи.
Няма кой да я навести сега,
рухват основите й във студа.
Слънце там, през облаците не прониква, ...
Kак да бъда тъжна ?
Видях и пламъка във твоите очи.
И как да бъда от лъжата тъжна,
когато ти не си?
Сега единствено със спомени живея, ...
Сега си красива,но после боли...
А болката дали познаваш?
И малко милост имаш ли?
Само на злото ли се подчиняваш?!
Красива си, но толкова незнайна, ...
Сърце
онази юлска нощ,
заровен във косите ми?
Със колко истинност закле се в любовта,
че няма да излъжеш никога? ...