Стихове и поезия от съвременни български автори
Есен
тъга за приказното лято,което си замина.
Остана само спомена за цветната дъга,
която ненадейно с радостта отмина.
Есента плаче със златни сълзи, ...
недостъпна
това ти казах аз,
от мен не искай нищо-
за мене нямаш глас!
На тебе зная ти хареса ...
Пак без теб
мъката в сърцето става все по-силна.
Дали аз съм виновна,
къде сбърках, в какво сгреших.
Любовта ми в повече ли беше ...
ПЪЛНОЛУНИЕ
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона ...
Урок
И понесох толкова плесници,
на върха висок и в дъното лежах,
бях безгрешната и подлата мръсница.
Устремена крачех към успехи, ...
Може би от утре
не допускам мисълта да те желая...
извинявам се на себе си среднощно,
че улавям се за двама да мечтая.
Грешно е, но страх ме е отдавна ...
Вечност
а часовникът
не го отчита.
Той просто тик-така -
чака края на вечноста. ...
Есенно
и земята пожълтее и пръсне се в златно,
искайки кончета да хрупат тревите й,
заситени от сочност!
Когато реката потъмнее в размътена тиня, ...
Безсилен си!
по пътя без посока да се скиташ,
замислен тихо, нещичко шептиш,
с отчаян поглед към нищото политаш.
За миг се спираш уморен ...
Платено
с горчиво трескави усмивки на лицата,
и да отпием глътката за кой ли път поредна,
да заглушиме виковете на вината.
Наздраве, нека пием тази нощ, ...
КОПЧЕ
Понякога ми идваш в повече и ми е тежко...
След себе си оставяш дълги многоточия.
Любовта ти истинска е, чиста, непорочна,
но често се отскубва като копче. ...