Стихове и поезия от съвременни български автори
Утринна меса за Бога
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
Малко друга, но съм аз
и бездомна живях…
В бедност дълго купувах
болка, мъка и грях.
И обичах. Не съдех, ...
Българското
аз винаги ще те почитам,
България може да се справи,
силния ти дух обичам!
Трябва да намерим път, ...
Стихотворение, надраскано с гвоздей
Да търкам с парцала витрините, щом завали.
Да къртя асфалта със хилти, лопата и кирка.
И тъпо да гледам как в дупката хлътват коли.
Да дърпам маркуча във парка, подстриган през юли. ...
Без разрешение
без разрешение.
И кой знае с кои се срещат,
а аз - в неведение.
Може би точно с твоите са ...
Добрата дума
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
Многоточие след епиграф
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
Черен петък
аз отидох на пазар.
Да попълня - в мезонета
моя алкохолен бар.
Стигнах Мола за минута ...
Монолог на Майстора
пък и нали си нямам топла грейка,
в градинката със белите брези
поседнах на една самотна пейка.
Замислих се за своя тъп живот, ...
Моят извънземен адаш
Някой в храстите се скри.
Смел съм аз за много хора.
Умножиш ли ти по три
тази думичка за мене, ...
Парченце вестник, къс дъга и птичка
реших да пробвам мога ли все пак.
Увивам цветове в парченца вестник,
дъга да имам, завали ли сняг.
Сега са още дребнички. Такива ...
Честитка за рожден ден
Отново е ноември - осемнайсети!
Отново празник има у дома.
Животът е една игра на ластик
с много, все покачващи нива. ...
…Дори с хиляда лампи аладинови
Мълчат си, златни,
рибите на дъното
на язовира
до църква потопена. ...
Безпричинно щастие
Внезапно връхлетя
Душата ми, любимата
И тя във миг запя.
Без никаква причина ...
Велики въздихания на книга
В живота то пропусна любовта, която по наклоните се свлече.
Остана му на него да твори за залези – на утрото дечица.
Човечето сърцето го боли. Сърцето бе удавено в панѝца.
Опита да помогне на света. Помисли, че светът ни е прекрасен. ...
Някога някъде...
сред руини някакви
едно зелено човече
попадна и рече:
Къде съм? Защо съм? ...
С пречистена душа
Пречистих си душата чрез стиха...
Тъй, все едно отишла бях на църква,
да изповядам своята душа
и вярата си да спася - невръстна. ...
Необходимият луд
моята бърза мисъл.
Сякаш цяла полярна нощ
нищо не съм ти писал.
Ти излизаш през час по час. ...
Монолог на бившата нежност
Лаех почти за трима.
Вазата ти капичнах,
пишках ти на килима.
Палава бях, изгризах, ...
Мълчанието на рибата
как заливат порутени стълбища,
самолети, които не кацат
и се врязват
в разораната полоса, ...
Коледа ни подмина
посред ноември радва.
Няма ни хляб, ни сирене,
а за елхите — брадва.
Светят в неон витрините, ...