Стихове и поезия от съвременни български автори
Изкуствен интелект (ИИ)
Не стигат ли начетеност и чар,
изкуствен интелект ще ги допълни –
с ИИ съм абсолютен техничар.
ИИ ще ми подскаже такт, галантност ...
Размисли по време на партия шах
Подреждаме за битка фигурите
черно-бели.
Дали в живота правилно разбрах?
Войните водели се със стратегии. ...
Пътека
необъхтана пътека.
А по нея ний с жената
криволим полека-лека.
Ту ще камъче настъпим, ...
Сълза
... вървеше икиндията тъй бавна
през дворчето със старата липа,
че кучето по мен дори не лавна! –
изтръска три бълхи – и пак заспа. ...
Апева „Студио Х“ 4
С шал на лалета,
врата обвил,
от пръсти
с л е д и ...
Че пролет с лято в тебе има
и зимата не ще е зима,
че пролет с лято в тебе има
и винаги си с топла песен.
Че пролет с лято в тебе има - ...
Как преживях Коледа
Правя вино, варя ракия,
тъпча в буркани всякакви салати -
краставички, камби, зелени домати.
Никога не оставям моя дом ...
До другия Живот
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим, ...
Родина
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига, ...
Ще се срещнем
след мъглите и зимния студ,
Ще потъна в очите ти сини,
ще се срещнем отново пак тук.
Във душата ранена цигулка, ...
Пукал
че като град животът ме е чукал.
Преглъщах сухо ноти и слова
и честичко мълчах си, като пукал.*
Засаждах си градинка с чудеса, ...
Самотяга
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...
Автограф
Разпиши се върху лицето ми.
Нека остане ясна следа.
Нека болката сложи своя печат.
Разпиши се върху мен. ...
След праговете вярата се мъти
понеже се научих да си тръгвам.
Аз цял живот вървя по дълъг път
след влюбените пориви за сбъдване.
Във стаите и хладното легло, ...
Народът ще си чака
се мъдри отколе народната палата,
в нея, като ято вранови птици
се разхождат важно разни политици.
Едни от трибуната по микрофона грачат, ...
Илюзия за дом и топла супа
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...
Мама бродира
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...
Искра
И влияят ми, отдалечавам се и ми тежи.
И всяка молитва прошепната в мрака
Е като воят на вълка далече в гората.
И сега като разполагам с повече време ...
В летните вечери...
и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.
Качваме се бавно на върха на планината,
изгубени в любовта си, се губим и в мрака.
Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят, ...
Сърцето ми е твой поет
за всяко утре е надежда.
От любовта си се опивам
и утрото с живот проглежда.
От леност вяра ме извежда ...
Сиромашка молитва
... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора, ...
Апева „Студио Х“ 3
С прострелна рана,
със зъб избит,
д е в и ц а
с нагнил ...
Преди краят
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона ...
Братя по перо
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети. ...
" Обичам всичко да е сгушено"
всичко да е беззащитно, мило.
Обичам тайно да подслушвам,
обичам много сгушената сила.
Обичам всичко да е вятърно ...