Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята Голгота
послушен пред забрани и пред догми.
И пред Лъжата не обърнах гръб.
Властта не смогна да ме превъзмогне.
Бях крив – и луд! – за четири села, ...
Разделени сме
Едни се кланят на чужди вождове,
други се радват на вдигнати юмруци;
едни се прекланят на джипове, а други се впускат в ритници.
Разделени сме на обичащи и мразещи, ...
Ангел войвода
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...
Ужасна песен
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки. ...
Разстреляна поанта
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри. ...
Мъртва есен
падат като шарени трупове.
Всичко спря. И остана
само ритъма на капчуците.
Понякога със теб вървим ...
Извайвам си Вселени за Любов
по-лек от вятър в пустите пресечки.
И в звездните си небеса чета
Големите – и Малките си мечки.
Мечтая си – в Галактики добри ...
На мойта баба
едва ли ми е от мащаба-
не, че аз съм идеален,
през зимата съм си кихален,
но, тя пред болестите ляга, ...
Всяко малко нещо
Аз няма да съм като другите.
Няма да съм като баща ми.
Или пък като майка ми.
Няма да съм толкова страхлив, или пък толкова добър. ...
***
нощен здрач...
Сякаш монахиня везе
дантела от грях...
Св. Екатерина
празникът премина,
ала още грее
с пламък чудодеен.
Пламък пълен в вяра, ...
Жената от софийския следобед
и аз изглеждам някак си особен – аха! – да проговоря с теб на "you",
разгледах ти сандаловата шнола, бижуто – в стръмното ти деколте,
ще те почерпя кока-кола в МОЛ-а, ще пийна с теб чашле "Алиготе",
с теб моите римувани пространства ...
Илон Мъск и белоградчишките скали
нашите белоградчишки скали,
прослави ни човекът с парата,
и ний на света нещо сме дали!
Нека поканим милиардера ...
Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки -2
Бухалът остави майката да спинка.
Беше я направил той като картинка,
но я съжали, че тъй е изтощена.
Трудно е с мъниче – все си уморена, ...
Само на ушенце ще ви кажа
вече трета откачалка бърза,
доктор усмирителната риза,
някак нескопосано ми върза.
Даде шепа хапчета и рече: ...
Пашпалига
Ачикът ври от луднал паламуд.
Връз мене сулаганът гръд надига.
И в залива свисти мелтемът луд.
И сякаш плажа рие със фадрома. ...
Душата си – измръзнал жерав заслоних
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.
Душата си – измръзнал жерав, заслоних. ...
Колко дълго те търсих
Колко дълго те търсих и чаках,
колко дълго без тебе живях…
В стиховете аз тебе рисувах
и за тебе красива аз бях. ...
Дядо Валери Станков
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,
безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,
наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,
съседката ми купи вчера хляб, хапни си, ...