Стихове и поезия от съвременни български автори
Лет
държа лилавото цвете, което ужили ръката ми,
летях над палмите, давещи се в дъжда, огънати от силните ветрове,
и като смачках смокините, направих вино.
Светло чувство
в душата ти - цвете,
в крехка чашка събрало нектар,
и усмивката грейва след миг
на лицето ти - ...
Ти ли си
тази заран рано със дъха си?
Ти ли нежно с песен ме учуди
и ми вдъхна обич със гласа си?
Ти ли в мене вечно се оглеждаш ...
Поетът на Варна
... навярно някой ден – като умра,
за мен ще ръсят врели-некипели –
че съм живял без пукната пара
и че в града за присмех са ме взели. ...
Путешествие в рай и обратно 🌐
Вручают мне билет (туда-обратно), весло…
Вороньим клювом вздёрнулась байдарка
и – понесло!
На горб реки, вскочив, как на мустанга, ...
Cамо ти
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен, ...
Живея с надежда
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
Какавида
Попитай ме с поглед и зов!
Попитай ме с моето име
и в топлата нощ пак за тебе ще бъда готов!
Не мога да шепна – прегръдка е шепотът. ...
Пролетна бохема
като снаряд забравен от войните.
Ще ни подсети с първия си слънчев дъжд.
И с пъстро-шарените дрехи на жените.
Ще мине в двора на пияния съсед. ...
Поетите на този свят
... те не живеят във палат, не трупат в банката парички,
те не рисуват този свят с най-розовите си боички,
не съм ги чувал ни веднъж на черното да кажат – бяло,
заплачат ли, се срутва дъжд, за щяло пеят – и нещяло, ...
На прага на мълчаливите утрини
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
Растеж
обществените изроди се наплодиха.
Цъкването откакто кликване се нарича,
политическите клики се нароиха.
В село се селектира ...
Потребителят
тръни душата опасват,
изпълнен е мозъкът с чипове,
сеят те мрак и омраза.
Това е човекът съвременен, ...
Ключът от бараката
но сме с очи за живот ненаситни.
От утре да бъдем за кратко номади,
с дух и живец космополитни.
Да седнем е време на маса за двама, ...
Влюбени махове
за който нямаше начало?
По устните го разгадай–
колибри с вихър долетяло.
Внезапен рязък бързолет, ...
За наказанието
Обратно Духа (настроението) да си вземеш налага се.
Наказание чрез.
Добротата твоя на нечистия в очите - слабост е!
Мечтае и иска престъпникът (подсъзнателно) едно само - наказание! ...
Фрагменти от щастие в пъзел
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...
Герои
Вашите смели герои са тези от книжата,
а нашите умираха с гордо вдигната глава.
Когато посегнаха на родна майка и рода,
те грабваха пушка и отиваха в планина. ...
Eдин ден на припек
... тъй както бавната пчела
прашеца тичинков ошетва,
и – из дъбрави, по била,
медецът е готов по жетва, ...
Вълшебен сън
окичена с пъстри цветя.
Над нея увиснала сянка
на птицата с бели крила.
Това е тя, лястовица бяла, ...
Не се сърдете на дъжда
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
Еволюция
Мъж сякаш във витрина взира се,
на възраст средна, с бастун, без очи.
Уж тъмно е за него всичко наоколо,
а вижда той и през затворени врати. ...
На моя бъдещ принц
Да не повяхва красота заради измамен жест!
Няма да ме впечатлиш дори с розата любима,
и не, не е игра това, не е забавен тест.
Принцеса съм, нима пък не е ясно? ...
Искаш
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...