Стихове и поезия от съвременни български автори
254.6K резултата
Диментори
Диментори са босите мъгли и пулят се в стъклата като призраци.
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
В очите отчаяние вали, изпиват радостта ми и изнизват се.
Събирани през многото лета, изчезват спомените съкровени
засмукани от гладните уста, а болката навлиза със свистене.
Диментор е и вятърът бръснач, дочувам как се киска като смахнат, ...
1.4K
8
18
В неделя си припомням, че съм жив
... в неделя си припомням, че съм жив, и най-подир и аз ще си почина –
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
жив корабокрушенец върху риф! – на пейката си в Морската градина,
наместо стихчета във мрака чер да ви римувам в сладостна притома,
две-три блесни ще лъсна за лефер, ще се замъкна с кеф на вълнолома,
завързал очилата си с телче, ...
402
1
1
Към бъдното
Превърнах се в сън, после – в изгрев и песен!
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...
И в ангел щастлив на живяна любов!
И в извор на смях под простора небесен!
И в дух, който носи Божествен покров!
Затуй не говоря сам в минало време. ...
782
3
6
И няма оправия в този свят..
Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора ...
572
3
7
Храм без стени
Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...
кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.
Силно привлечен, неволно закрачи насам,
следваше предначертаната светла сполука.
Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб, ...
1.4K
8
20
Четиристишия
/на Омар Хаям/
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...
***
Отчупих трън от розата красива
и стана питомна, а беше дива.
Добро ли е доброто – променливо, ...
695
1
6
Изтърсакът на света
... защо крещят пияниците вън, защо трошат бутилки на асфалта,
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
защо превърна се в кошмарен сън и ни мори животецът ни калпав,
в озъбен ден без маска и без грим защо така се мразим помежду си,
защо на безразличие воним? – по гари, по пазари, в автобуси,
додето сутрин с третите петли се будят с обич д ...
600
4
5
Приятел от червената планета
Звездите ми намигат от небето.
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
След приказката време е за сън.
Така ли ми се стори? Зад пердето
присветна нещо, чу се звън...
Завих се пет минути през глава. ...
1.8K
4
25
Сълза по лист от явор
СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
563
4
12
Вечерна песен
Навярно съм дошъл от други ери,
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
от някой не така стоманен век,
Бог ми е скътал в името Валерий
човещинка за всеки жив човек,
понеже пустошта е безпределна, ...
478
2
2
Бойко за машините на Мадуро
"Как да се отказваме от хартиената бюлетина,
мургавите хора към нас ангажимент са поели!
С машините на Мадуро от този, който почина,
вот за следващите години няма да сме взели!"
мургавите хора към нас ангажимент са поели!
С машините на Мадуро от този, който почина,
вот за следващите години няма да сме взели!"
634
Момента, в който аз очи затварям
Момента, в който аз очи затварям
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...
Момент, подбуждащ ужас във кръвта
Момент, за който тялото и ум изгарят
Момента на блажена тишина.
Момент, изчакай, не посягай към вратата! ...
515
Житейски уроци
Не всички пътеки превръщат се в път,
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...
по който със някой вървим.
Не всеки до тебе разчупва леда,
сковал те в житейския филм.
Не всяка тревога споделяш на глас, ...
1K
2
6
Какво ти остана
Затвори очите си,.
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам. ...
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам. ...
1.1K
2
Научих се
Научих се да бъда търпелив,
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...
697
3
Момчето с черната брада
... момче, момчее-е! – и моята брада бе лъскава и черна като мрамор,
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
най-светлите девойчици в града осъмваха на топлото ми рамо,
по Главната на Варна във шпалир редяха се притихнали женици! –
щастливи – да ми пипнат най-подир брадището на свлечени къдрици,
амбициите – всъде да съм пръв, отдавна ги п ...
441
2
2
Смешният Чуйек
В един раздрънкан автобус,
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
доде се мъкнеше край МОЛ-а,
аз зърнах кичура ти рус,
слетял от черната ти шнола.
Край теб дъхтеше на море, ...
668
1
Към бъдещето
На бъдещето райските врати
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
не щат да се отворят през пустини.
А времето на прага ми шепти
безбройните пропуснати години.
На бъдещето мрачния кордон ...
1.2K
9
24
Като в детска игра
Като в някаква детска игра
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
търся стъпки, танцувам в нощта.
Тръгвам с тебе ръка за ръка
и пред нас е света, и пред нас е света.
Във очите ти има тъга, ...
515
2
Барабанограма
/рондел/
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
Ти блокира ми сърцето,
сякаш е ненужен спам.
И макар да бе ме срам,
звъннах – даваше заето. ...
648
1
2
Моят свят
Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница. ...
1.4K
3
Случка
- Не си от този свят -
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...
въздиша моят брат.
- Ръцете ти - червени,
играчките - неподредени.
Лицето ти - издрано, ...
2.1K
3
40
Изворът
Вела, Вела, хубава девойка.
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
В наш'то село - първа песнопойка.
Тая заран що й стана?
Сложи гиздава премяна
и в косите си закичи китка, ...
704
Биография
Тя в брачни успехи наместо доспехи
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
живота облече и полза извлече.
С изискан доцент, изстискан до цент,
изкара година и той се спомина,
дете не направи, но къща остави. ...
1K
1
