Стихове и поезия от съвременни български автори
Хиената
Едно животно дребно от рода на куче,
но не съвсем на него то прилича.
Петнисто, грозно, природна грешка една,
нито куче, нито вълк но част от фауната. ...
Гатанка с акростих
и рижа шуба – хубавица,
със спътник – Вълчо, вечно бит
и все пред празната паница,
цял ден кокошчици крадат, ...
Кино
а аз още не съм станал момиче –
с всичките плюсове на твоя ужасен пол,
вече не ме милваш по косите, които ги няма,
не ми казваш о, Боже! – когато излизам от банята – ...
Зрънце надежда
на вишнев цвят -
поръсен с мечти...
На небето необятното синьо
слънчев дъжд ...
Птица Феникс
Не я търси. От нея сянка само
остана нейде в тъжната душа...
Предишната жена сега я няма!
Сивее само пепел, след жарта. ...
Любим сезон
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива, ...
Откровение на Столтенберг!
но наистина Русия е агресор!
Че те не ме убиха имах късмета,
аз съм с интелекта на професор!"
Копнея за теб
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина, ...
Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...
Колко ли...
посрещнах
И колко ли залези
преживях...
Колко ли приливи ...
Автопортрет със скафандър
и всичко да се да се свърши изведнъж.
Да бях поне изгледан кинескоп, че да ме срита
с разпраните си маратонки боклукчията –
и да издрайфам под бащиното облаче ле бяло, ...
Катерушка от дим
все сиротни дечица, до късно не слизат от там.
Как ли спиш, войнолюбецо? Тъй ми се иска да знам!
В болен мозък, кажи ми какви бъднини се чертаят?
Ние своето вече все някак сме дали и взели, ...
Моята есен
с гръм и трясък появи се при мен есента.
Да покаже пожела си навярно
как нищо в живота ми не дойде с лекота.
С листата красиви постла ми пътечка, ...
Когато се спуска нощта
към тебе пътувам.
Когато се спуска нощта,
за теб съществувам.
Когато се спуска нощта, ...
Късна любов
женски интерес.
Бях неопитен и мислех:
тъй ще бъде все.
Но сега, на възраст златна - ...
Пловдив
където се разхождам всеки ден -
при тях аз искам да остана
и да им бъда вечно в плен.
А, може би, река Марица ...
Сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...
Останах с чувства неразбрани
Подмина ме, не ме позна!
/Натрупала съм килограми/.
Заля ме с чар – като цунами
от млечен шейк, и отшумя. ...
***
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...
Дупка в Стената
върху обледенените прозорци на живота си
бих ти рисувал бездните, в които
пропадал съм без твоята ръка – крило на птица,
и съм крещял – какво е връх, ...
Черешова страст
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши ...
Ноември
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Тъжовно капките барабанят ...
Човекът с най-горчивите очи
ми идеше във тази вечер ледна на топло да го заведа у нас –
човече със намачкано сетренце, с три педи скреж по своята брада,
а Варна беше пуснала кепенци – защо самин да зъзне на студа? –
до ужас сам и чужд, и безпаричен! – да скита пре ...