Поезия

253,1 резултата

Грехът

Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.
И хванал меча с лявата ръка, ...
897 9

НЕ МОГА

НЕ МОГА
Не мога като стара непотребна дреха
от себе си да хвърля любовта.
Да я оставя като рицарски доспехи,
да сбира паяжини във прахта. ...
870 3

Предателство

Откъснаха крилете ми и казаха: "Ти няма да летиш",
Отрязаха нозете ми, посочиха ме с пръст: "Ти ще пълзиш".
Извадиха очите ми за да не виждам вече светлина.
Докопаха се до сърцето ми и дърпаха, и дъвчеха плътта.
Разкъсваха душата ми като обезумели псета. ...
16K 26

След изгрева

"На съпругата ми"
Мост през световете ще издигна
през вселена мълчалива...
акостирала в протъркани завеси...
Ще пропрява път назад в мига... ...
1.1K 6

Стрела

В мрака полетя стрела,
раздираща страдание,
закичила се с нечии крила,
понесла нечие ухание.
В своя полет устремен ...
730 2

Пауър

Инатиш се... Инатя се...
Във мълчание, без смисъл...
И въртиш се... И въртя се...
Във послания от мисъл...
Да поискаш... Да поискам... ...
1.1K 14

"ПРИКАЗЕН ГЕРОЙ"

Простете му... не знае вече кой е.
Залюбиха го множество принцеси.
Повярва на хвалбите, че от сой е
и вирна нос, подписвайки гротески.
По-светъл и от Бога Аполон е, ...
1.3K 1 28

Ще ме обичаш ли...

Ще ме обичаш ли, когато се разминем,
когато от живота разпилени,
на любовта богатството подминем
и се стопим във вяло ежедневие...
Ще ме обичаш ли, когато нежен спомен ...
1.2K 11

Морски сюжет

В морето от простотия
мнозина са във своята стихия!
724 1

Щастлив край или просто по- добро начало

Щастлив край или просто по-добро начало
Навън е светло,
цветен е денят
и чувствам лекота,
обгръщаща моята душа. ...
1.1K 1

Никога не ще спра да те обичам!

По чаршафите личат целувките.
Нощите още ухаят на твоя парфюм.
По кожата има следи от милувките...
И връща се миналото в моя сън...
Стените шепнат и напомнят за нас. ...
1.1K 3

Уморена

Преминах през Ада! На клада горях!В самотност се скитах, едва оцелях!Пренесох във жертва душа и сърце!В катрана се къпех... страдание... бе!Потъвах в безвремие, устата крещи!Тлееха въглени в мойте очи! Огледах се!
За всичко опростена, но... от трудните победи уморена!На прага умряха чувствата диви!Ж ...
1.2K 19

Танцуват мислите ми танц вълшебен

Танцуват мислите ми танц вълшебен,
понесени със твоите в нощта,
рисуват светове красиви,
покрити с звездна пелена.
Танцуват моите желания ...
1.7K 26

В спомените

В спомените
Аз чувствам трепетно вкуса на бледите ти устни.
Желая да се върна пак във вчера.
Да мина тичешком по улиците пусти
и някъде, горейки от любов, да те намеря. ...
740 3

Сонет № 13

СОНЕТ № 13
От устните на любовта не ще избягаш.
Дори да е строшен лъка,
тя тетивата ще обтяга
и ще изпрати сребърна стрела. ...
1.6K 3

СОНЕТ № 2

СОНЕТ №2
Ти ровиш в моето сърце, като във жар,
за да раздухаш огъня на гибелни желания.
От него всеки въглен ще роди пожар
и двамата ще изгорим за наказание. ...
930 2

^^^^^^

С нищо друго не искам да те сравнявам...
И ръцете ти, и очите ти, само ти, само ти...
Помежду ни има думи неизказани,
помежду ни има много километри,
в сърцата ни има радост непоказана, ...
747

БЕЗ ТЕБ

БЕЗ ТЕБ
Притъмнял - щом гасне пак Света,
когато сам без Теб пронизва ме тъгата,
аз багри ще посипя, килим ще изтъка,
от спомен мил с боите на дъгата. ...
1.2K 13

МУЗА

МУЗА
Ти просто си замина
и сякаш ме забрави.
Но аз без теб умирам,
не знам какво да правя. ...
740 4

Последният мечтател

Последният мечтател е поет.
На тридесет и няколко. Красив е.
Женен за съдбата си. Бохем.
Разведен със понятието типичен.
Той няма брегове. И се пилее. ...
2.6K 22

Художник

Художник
Сърцето ми използвай за палитра,
сложи от всичките бои.
Рисувай с четките по-гладко,
че страшно много ме боли. ...
897 4

Не съм

Не съм
Не съм поет.
Не съм художник.
Нямам молив.
Нямам четка, ...
1K 2

Екзистенциално

Екзистенциално
Ръце, протегнати в просия -
унизителна и тъжна орисия.
Човешки сенки в монолози
и страшни, уродливи пози. ...
1.7K 8

Мина през мен

Мина през мен като хала
и разкъса моята душа,
но днес тя отново е цяла,
закърпих я с конец и игла.
Мина през мен като буря ...
924 1

Музата на демона - 2

Днес демонът поиска да е сам,
далеч от музата, красивата си дама,
която някога бе сътворил със много плам,
но вече станала му беше тъй невзрачна.
Затова отвори си бутилка ром, ...
736 5

вода,небе,цветя и слънце

прагът побелял от кал,
напукан от следите на годините
протрит и сам
скован от срам
очаква стъпките ти ...
997 8

Застелена смърт

Смъртта ти застила легло от забрава,
със кикот злокобен изпраща те там,
където за злото ще бъде забава
да гаснеш измъчен във Бездната сам.
Дори и когато със ярост се бориш, ...
1.3K 2

СТРАХ

Страх
Не успях...
да целуна луната,
да вдишам от нейния прах.
Не успях... ...
1.3K 14

За детството

Късчета детство
се търкалят в душата.
От моето ли са,
или от това на децата?
С майка и татко ...
4.5K 19

СЛЪНЦЕТО Е В МЕН

Усмихва ми се слънцето любовно
и гали ме с лъчиста топлина...
милувката му, сгушена гальовно,
притихва нежно в моята коса...
Усмихвам се на слънчевите багри, ...
1.5K 18

Плът?

„........не спирай пищно разголена
робиньо на жадната плът....."
Съзирам танцьорка в мрака,
С прозрачен тоалет.
Танцува танца на тъмата, ...
1.5K 1

Бостанджия

Не ме боли,
добре ми е.
И още ми се иска,
макар че лятото едва започна
и цяло лято ще е все напред. ...
749 1

ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА

ТАНЦ НА ПЕПЕРУДАТА
Напукана земята... Жадна, като
момински устни нецелувани...
В пожари... мораво небето...
горяхме в страсти (не)бленувани. ...
1.1K 3

Изпепелена

Без колебание!
Накарай ме да викам!
В нощта, от огън, сто луни да паля,
по кожата ми нежна да се стичат,
от жаждата й да крещи Сахара... ...
1.1K 13

Цветето Ангар

Цветето Ангар
Зад сЕло Витиня, под моста висок,
тече сред скалите планински поток.
На китна полянка билкарка седеше,
букет от събраните билки редеше. ...
1.1K 11

Когато ме люби

Когато с охота горещо ме люби,
в душата ми искаща пламна пожар
от чувства мечтани, винаги търсени
и аз най-сетне видях блажения рай.
Красиво бе там, но парещи спомени ...
796 8

Когато една любов свърши

Нали беще любов с вяра и надежда,
любов видима, която презарежда,
душа ранена и вселенска мощ,
с мечти и болка всяка нощ!?
Нали беше слънце от слънчеви лъчи, ...
717 4

Можем ли

МОЖЕМ ЛИ
Не можем ли да бъдем по-човечни?!
Замъглен, разумът мълчи.
Кое ни дава право да сме вечни,
та всеки срещу всеки, тук, бучи? ...
670 7

Не в самота

Светлина угася моята тъга,
морно диша моята душа.
Като факел тя ще свети,
мъка не ще я обсеби!
Но ето, сянката се връща, ...
605 5

Започва да вали

Полусенки виолетови се гонят
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали. ...
749 7