Стихове и поезия от съвременни български автори
ВОЗКРЕСЕНИЕ
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...
Защо?
* * *
и все по-силно лее се дъжда...
от мокрота душата ми изгнива,
разпада се на късчета лъжа.
Ръцете ми треперят, в мокри длани ...
Лъжи убили любовта
Вече няма нас и пиша това,
За да ти кажа последно сбогом аз!
Тъжно ми е да приема твойте лъжи,
че обичал си ме ти. ...
Прости!
"Не плачи"- ти казвам аз и целувам разплаканите ти очи.
"Не плачи, ние ще сме вечно двама в сънища и в мечти"
И там под заспалите звезди нежно ти докосваш моите страни,
прекарваш пръсти през моите коси и ми казваш: "Остани!" ...
Нещо тъжно...
Тъжно е, когато навън е пролет,
а в душата ми е тъжна есен...
Тъжно е, когато до вчера щастието
бе за мен, а днес го притежава друга... ...
Илюзия...
Ти каза, че ме обичаш,
аз вярвах в теб,
вярвах, че ти си различен,
че открила съм вече мечтания мъж... ...