Поезия

253,1 резултата

Спомени лишни

Спомени свидни
мечти безобидни.
Светли лазури
без облаци,бури.
Тихо и цветно, ...
721 1

Обично момиче

Аз съм твоето момиче, ти си моето море.
Как обичам, как обичам, да си с мен на колене,
да надничам, да се гмуркам в ласкавото ти сърце,
до забрава да танцувам, в теб, обичащо море!
Да усещаш в мен възторга, как те вдига на вълни, ...
1.9K 14 24

Момини сълзи

Заплакала е момица.
Сълзи мокрят тежка къдрица.
Тейко я на либе не дава!
Душа и гори огън - жарава.
1.1K 3 6

Въздишка

Ех приятелю, няма забрава,
до гроб ще живея за тази любов.
Тлеещ въглен в горяща жарава
пронизва сърцето, сякаш със нож.
Пр. С всяка въздишка боли, ...
924

Ехо

Слънчевите коси на деня
заплитат в тъжна душа
плитка от уморени слова
взети от живота назаем.
Утрешното светло начало ...
729

Ноти за лятна нощна песен

Слънцето алено – руж тюркоазен сред здрача –
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото след юнския ден.
Свири в съня ми щурец и разсънва се мрака, ...
567 6 8

Най-трудната любов

Най-трудната любов е без крила.
Защо са ѝ – не мисли да отлита.
И в корен, и на връхче на игла,
крепи се, с безнадеждност упорита.
Най-трудната, която на инат ...
905 17 10

Без да знаеш

Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме делили поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.
И не пее сред шумата дрозд, ...
1.6K 3 6

Дъжд

Проливен дъжд...
Цялата съм мокра...
Подгизнала до кости от сълзи,
вървя по мрачната пътека
с разпилени надежди и мечти. ...
571 4

Утеха

Зовът ми полита с надежда,
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига, ...
671

По „От дума на дума...“

от заигравка
между двама — с думите —
та до венчавка
560

Не я познавам

„Кажи дърво, самотно ли си тук?“
„Какво, самотно ли, защо?“
При теб не идва никой друг
през дългите ти дни и нощи
„Това което казваш е лъжа„ ...
370

Бяла тишина

Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
577 2 3

Вкусът на ада

Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...
1.2K 8 6

Лятна слънчева песен

Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...
1.2K 3 7

Признанието закъсняло

Как дълга, дълга е нощта
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...
2.1K 11 11

Измълчано зло

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
1.1K 7 8

Лицето на властта

- Какво е съвест
и морал?
Попита политикът гъзест
родина, род (и пол) предал...
- Измислици, май, ми се струва, ...
575 1 3

Море ( I )

Искам да дойда, море,
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...
901 3 6

Veni, vidi, mansi

Обичали са ме
и пак са ме предавали.
Заричали са се,
ала не са оставали.
Събаряли са ме, ...
486 2 6

Сякаш

студът сковава
същността си сякаш се
себес(м)разява
362 1 1

В мен

Затвори очи, помечтай си с мен,
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...
880 2 6

Молитва

На този, за когото се сещаш,
когато четеш това стихотворение
Моля се, бяла лястовичке, видиш ли кафезът от злато претопен
да не стоиш, да избягаш, да отлетиш, да не бъдеш ти във плен
Моля се, бяла лястовичке, изчакай, моля те, недей отлита! ...
591

Малко късче от рая

Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...
1.8K 5 12

Неуловим

от пролетта към
лятото е преходът
неуловим - но
славеят чрез песента
си го с любов оглася
820

С Арес на пазар

Вчера, тръгнахме със Арес
да си купя хляб и лук.
И как пресичах сфетофара
покрай кофите с боклук,
мойто куче - котка зърна! ...
586 2 7

Романтична покана...

Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...
1K 8 14

Лятна прегръдка

Ти си моето старо момиче
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...
499 3 5

Звезден сеяч

Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...
482 2 1

Над бездната

Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка, ...
458 9 1

Написано по росата

Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
725 7 14

Честито!

Всяко по повод
на принос „Честито!“ — от
обич пропито!...
536

А ти, любими, ме обичай

Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.
Лежим двама на тихия плаж, ...
1.3K 5 15

Закана

Душата ти фекална е вода,
а мислите – кафяво, дето плава.
Шамар ще ти обърша (може два),
сопол по врат що трижди намотава.
1.7K 1 12

Така

не се кандисва
на любов - че тя сама
така орисва
.........................................................
и още две другоячета: ...
372

Завист

Тя усещаше, че можеше,
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...
483

Преди Армагедон

Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост, ...
542 10 3

Мъгливо с разкъсана облачност

Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...
533 6 12

(нито) миг покой

Хората,
мокри от дъжда,
с прилепнали към кожата дрехи
в цветовете на
невъзможно далечните тропици, ...
989 1