Стихове и поезия от съвременни български автори
Книга 6 глава 23
Пороци,Пророци и Наказания!
"Да,ама Не!"Чувам от Небето,да възразява Бочаров.
"Забравихте за Предупрежденията...!!!???"
А Те Са като Черното Пиперче за манджите на Ути Бъчваров. ...
Всичко останало се купува
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.
Пребродих ги - и пролетни, и летни, ...
Каравелово
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...
Свещ
с претенция да бъде катедрала,
въжетата не дърпай отведнъж.
Камбаната ти дълго е мълчала,
звънът ѝ в храма глухо ще кънти, ...
Обѝчай
Обичай се, без капка срам!
Обичай се, защото утре
ще разбереш, че цял живот си сам!
Обичай хората любими също, ...
Бедствието в Карловско
имаме ближен, брат на Земята,
чувам неговите стонове жални,
ще приявим ли човещината?
Ще има ли пак за тях светлина, ...
Важен урок
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче, ...
Сбогуване
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките ...
И толкова е хубава заблудата
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...
По-по-най
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език, ...
Любов свещена
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...
Тъжно
сред лукс и жалка нищета.
Сега, каквото да се каже,
изпитал съм го на света.
Сърцето ми почти изстина, ...
За теб танцуваше луната
и времето бе спряло без мечти.
За тебе страдаше душата,
вървях под уличните светлини.
Поглеждах светлите прозорци – ...
Книга 6 глава 22
Всяко нещо,което искаш,да отхвърлиш и да забравиш,
на Вселената по Законът За Превличането се превлича,
като Любовта и Омразата по човешки когато се прави.
А,когато приемеш,виждаш колко са дребнави и смешни нещата и те сами си отпадат... ...
Липсваща нежност
Рана ми е във душата.
Щом в късмета ми наднича,
неуспехът на съдбата.
Искам и мечтая само, ...
Нямата
приседни до мен на дървеният стол.
Поеми дълбоко въздух и кажи ми
кой поръси на раните ти сол.
Изплачи се, скъпа моя ...
Празнота
всеки ден тя ставаше все по-голяма и голяма.
Виждах мрака ,който все повече ме обгръщаше.
Чувах гласа и ,той ставаше по-ясен с всеки ден ,а тя бе мъртва от повече от 10 години, чувах как ме вика ,борех се със себе си,исках да отида ,исках да я прегърна ,да кажа ...
Обич без край и начало
Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал.
Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...
Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича.
Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. ...
Опит за беглаголно
Път дълъг, безконечен.
И труд, и пот. И ден, и нощ.
Човешки порив вечен.
В безпътието, светъл лъч. ...
Пак за Водолея...
Отворя “Откровения”- пълно с Водолеи,
редици гъсти, също като във война…
но не мърцина или скрити във траншеи,
а най- отпред и с “по- така” съдба!... ...