В нашата столица, баш по средата,
се мъдри отколе народната палата,
в нея, като ято вранови птици
се разхождат важно разни политици.
Едни от трибуната по микрофона грачат, ...
ИЛЮЗИЯ ЗА ДОМ И ТОПЛА СУПА
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...
Не е виновно огледалото, а ти
и твоя образ запечатан в него.
На прах превърнаха се моите мечти,
попарени от властното ти его.
Заключи любовта зад каменни стени, ...
МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...
Заобиколен съм от скверненост и лъжи,
И влияят ми, отдалечавам се и ми тежи.
И всяка молитва прошепната в мрака
Е като воят на вълка далече в гората.
И сега като разполагам с повече време ...
Живее тя в душите на избраните.
тълпата заглуши я. Многолица.
Безпомощно се блъска. По калканите,
рисува си небе – да стане птица,
която на крилете – петолиния, ...
В летните вечери залезът под ръка ме прихваща
и танцуваме прегърнати нежно в любовна омара.
Качваме се бавно на върха на планината,
изгубени в любовта си, се губим и в мрака.
Шишенце от сайдер и кенче бира през баир се търкалят, ...
Карах си по булеварда – грохотен и почернял.
Глетав беше януари и окъпан с грес и кал.
Аз, участник безпристрастен на световния атлас,
исках – кратичко и ясно – да се прибера у нас.
През ушите ми, кънтейки, новините в този ден ...
Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона ...
ПРОСТА ПЕСЕН
... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна. ...
Не искам сняг. Душата ми го помни
в сподавения шепот на мечтите,
затънала сред преспите огромни,
да се затоплят пръстите - преплита.
Не искам сняг. Но той вали и свети, ...
Свят несподелим
В несподелим свят ми се живее,
свят, в който имам всяка мечта.
Свят, в който песента ми не немее,
заглушена от кикотът на сова или суета. ...
Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая ...
Денят е зимна слънчева игра
и кой сезон сме, как да разбера,
размеси време лято и мечти,
и зимна пролет лятна е почти.
Ще дойде утре, вдругиден снега, ...
Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...
Изричайки " Обичам те! " - горя -
и днес това е повече от вярно.
Вълшебната ти сила е добра.
Сърцето нека в теб е лъчезарно.
И днес това е повече от вярно - ...
Петък, тринайсти е още на власт.
Моля не мигайте, в профил, в анфас.
Да си отива доволен, благат,
моли се беден и брат му богат.
Който нрава му познава чепат, ...
Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,
че млякото кисело сивите клетки подхранва
и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,
по него щом греем с талант, от душа не се радва?
Далече известен е тоз чудодеен продукт ...
Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад, ...
Не ми се пише и не ми се смее,
не ми се плаче и не ми се мре,
не ми се жалва, а ми се живее –
не в полусенки, ами в цветове.
Не искам фалш, не искам дигиталност – ...
- Мамо, вярно ли в нашите земи
живял голям певец преди?
- Да, чедо! Живял е в Родопа планина,
в град построен в нейната висина.
Този певец казвал се Орфей, ...
Откъде се взе, та преобърна
света ми само със един замах?
Без усилие в мен ти върна
живеца и прогони предателя "страх".
Разпиляваш мислите ми и усърдно ...
Безбройно ме раняват в късен час
стаени думи, дълго зъби стисках.
В албуми стари, вперена в захлас
напуканите снимки ме притискат.
Тоз спомен! Виж сърцето как боли, ...