Роден в света, залят с несъвършенства,
притиснат в крехка възраст от беди,
тъй слаб, но борещ се да им въздействаш,
без време да узнаеш кой си ти.
Какъв е смисълът на тази дейност, ...
Когато нараниш добър човек,
той няма да те нарани – ще го изгубиш
Ще страда горко твоето сърце
Със свещ във мрака ти ще го потърсиш
Но няма да е тук за теб тогава ...
И като куче вятърът залая,
в комините по вълчи пак зави,
ноември спи и май му е все тая,
за мръзнещите рози и треви.
До късно и октомври се усмихва, ...
През май реших да стана културист.
Веднага спрях да пия Лимончело.
Преминах на режим “Балкантурист”
и хукнах по момета много смело.
Опитвах се… да бягам маратон: ...
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Христо Фотев
(„Измислица ли е морето?“)
Когато ме прегръщаш, съм куплет. Вълните ти ме галят и целуват. ...
Всеки край си има начало.
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време. ...
Какво е нужно в залеза на есенния ден,
а може залезът да бъде зимно-снежен?
Да нося куфар със задачи подреден,
изпълнени перфектно с план успешен.
Какво е нужно в онзи съдбоносен ден, ...
Спрях да бързам... и да гоня влакове...
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено, ...
Птицата, която не умира – Mirjana Tomović, B.i H.
🌐
ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ УМИРА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Има една птица според древната легенда,
която в екстаз превъзхожда всички мелодии,
и изпълнението ù е незабравимо – ...
Будители - изконна дума за просвещение..
За човеците, учещи на будност всички.
На това да няма помежду ни разделение
и всеки с всекиму да води битки.
Будителят е символ на човечност, ...
От облаците капе гной ръждива
и сякаш, че небето се обрива
от толкова бездушна злост човешка.
Как се изкупва планина от грешки?
Приемаме се твърде насериозно, ...
В кирпичена къщурка до дерето,
там някъде накрая на селцето,
живееха двамина доста стари,
но инак сродни по душа другари.
Преди около година бяха трима, ...
Те... живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, мир да родят.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
Има хора с толкова светлина вътре.
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
Аз мога да счупя небето на малки стъкла
и там да достигна баща ми (навярно е в Рая).
Не се ужасявам от падане (нося крила),
обаче, дали той ме помни и иска – не зная.
Той може да има дете – по-достойно от мен. ...
В кошерите има мед, защото има ред -
тая мисъл най-напред прочетох в Интернет.
В хубавата ни страна, щедра и добра,
всеки, без закон и ред, търси каца мед.
Полицаите са курназ, но са като нас, ...
От заранта се щу́ра раздвоен
и кръстът му сдървен не дава мира,
през късна есен що да е, освен
лумбаго, но от туй не се умира.
На облака брадата подкъси, ...
С "Да пием" започват много поети.
"Да пием" за нас, за живота, смъртта!
Уж доста съм чел, но така не прочетох
"Да пием за моята вярна жена"!
За тази, която без грим ни посреща. ...
Разкъсвай. Събличай. До голо. До плът.
Показвай, поете, да надзърнем отвъд.
Че раните криеш. Повтаряш - кървят.
А всички сме хора. Във всички болят.
Маските сваляй - помада и грим. ...
Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...