Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Сладко от круши

Горичка, трева и щурчова песен.
Въздишка, спомен за бабино сладко.
То ми шепти за небосвода чудесен,
а портата клюмнала ме гледа потайно.
Стъпвам отново по пътеката тясна. ...

morphine_09

Поезия » Друга

992 1

Стихии

Понякога съм странна, непокорна,
друг път – вълнà, разбита на брега,
искряща, синьо-бяла морска пяна,
сестра на тишината и нощта.
На пълнолуние съм прилив бурен, ...

Ромашка

Поезия » Гражданска

1.5K 10 13

Нова година

Новата година настъпи,
със смела крачка към нас тя пристъпи,
ще е пълна отново с изненади, наказания и награди.
Дали ще бъде добра година,
това е в нашите ръце, ...

Veneta98

Поезия » Друга

710

Планът беше да си се напия ...

Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно, ...

dansyto

Поезия

1.4K 7 34

Търкаляне на думите

ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...

Валери_Станков

Поезия

486 1 2

Въгленче по Димитровден

ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...

yotovava

Поезия » Философска

623 3 14

От сянката на онзи час

От сянката на онзи час,
когато нещо се прекърши,
когато всичко между нас
предрече ранния си свършек,
разбрах, че всъщност е била ...

JujuBuju

Поезия » Любовна

1.4K 5 10

Дълбоко в Нищото

ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...

Валери_Станков

Поезия

536 2 2

***

чрез
делата споделено
е градивното въображение

rhymefan

Поезия

478 1

В тишина на приглушен фиорд...

Искам просто да знам, че те има,
като сянка любима до мен.
Този свят е ненавистна зима
и за нея съм мъртвороден.
Този свят е затвор от омраза ...

vega666

Поезия

914 16 6

С душа платиш... И после сме си наши

Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...

Patrizzia

Поезия » Философска

1.2K 8 11

Пастир на патки

ПАСТИР НА ПАТКИ
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...

Валери_Станков

Поезия

673 1 3

Водка Тоти

Бизнес нов реших да хвана.
Водка, да – каква идея,
и рецептата ми стана –
виртуала ще залея.
Ще я нарека аз Тоти. ...

toti555

Поезия » Друга

1K 8 13

Прошка

Омразата ме дýши като ястреб,
изгризал пак плътта ми вледенена.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...

Jackie151

Поезия » Друга

1.9K 10 23

Автопортрет с космическа прашинка

АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...

Валери_Станков

Поезия

495 1 2

До теб

До теб
Напиша ли пак думата Любов -
ще я живея, търся и повтарям
с чувство от книгата на Бог
в истинския прочит, да узная! ...

eleonora6

Поезия » Любовна

1.3K

Ново време

Отронва се пореден лист от календара
а вятъра свести не спира и някак
тъжно е в душата - светът заспал е
и не се събужда...А вън времето не чака
трепти и бърза, отронва истини ...

Izumrudkata

Поезия » Друга

1.2K 5 9

Завръщане

И пак започна всичко отначало.
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина ...

jenyivanova

Поезия

786 10 24

Отново на път

Попътен шум и ропот
звук от колела и път
процежда се инертно и високо
насища въздуха звукът,
а после бавно се изтегля ...

ПетяБогданова-Детелина

Поезия » Друга

905 1

Самотник

Видях самотник сред ята бъбриви
притихнал кротко в сянката сребриста.
Печален поглед, по косите сиви,
отронват се дъждовните мъниста.
Добър и нажален каскета смачкал, ...

M1234567891

Поезия

1.2K 8 19

Малката Голяма певица

Вече пораснах, аз станах на пет!
Куклите с песен приспивам.
Даже отказвам да ям сладолед.
Може гласът да настине!
Зная, че сцена очаква ме мен, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2.7K 6 28

Меркантилна лудост

Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни, ...

dansyto

Поезия

626 1 3

Да помълчим на две кафета

ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

1.2K 4 4

Космическа цяла

Полярна мрежа от пеперуди
вплетени в космическа спирала –
тялото живее в астрала;
не слиза на земята;
парадоксална илюзия – ...

Nevium

Поезия » Философска, Друга

1.2K 2 9

Седем жаби - кекерици

На конкурса - за певици
в Негованските блата
седем жаби - кекерици
взеха челните места.
Първа стана - млада жаба, ...

Yuri

Поезия » Хумористична, За деца

3.1K 15 79

Вечният миг

ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...

Валери_Станков

Поезия

1.1K 1 1

С пространственост от вечност

Днес грейваш от небе и липсва пречка –
да бдиш от сто звездички с лъч в искри.
А спях зад лъч с пространственост от вечност
и с блеснал дух у свят любим се скрих.
Какво не бих отдал да съм над всичко, ...

НебесенВладетел

Поезия » Любовна

1.1K 1 2

Времето

Времето иска да се усмихне.
Тича между намръщените хора.
Присяда до старата ограда,
няма кой да я пребоядиса,
стопаните отдавна не живеят тук ...

maikata

Поезия » Философска

1.7K 3 5

Пълнолуние

Нещо ми каза: почакай.
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени ...

Ranrozar

Поезия » Друга

1.5K 10 23

Синът ми е за риба

Тук няма вече плетени огради
окичени със спукани гърнета,
но още крякат жаби покрай вадата,
щурчета пеят и светулки светят.
Не чувам дядо Вълко как с десница, ...

argonyk

Поезия » Друга

1.6K 5 6

Танцуващият с маски

Днес излизам като човек без грижи
Никой не вижда какво е времето
вътре в мен, дъждовно
в едно сърце вали порой
а отвън уж грее слънце ...

Mirchone

Поезия » Свободен стих

1.2K 1

Едно щурченце юли не дочака

На Мая
Едно щурченце юли не дочака
и посред зима буди този град.
Понеже януари е разплакан,
щурчето и цигулката не спят. ...

Patrizzia

Поезия » Друга

1.3K 3 8

Ела!

Усещам устните ти
като топъл вятър
в най- нежната и приказна гора.
Дори сега,
когато не си тука. ...

veesii70

Поезия » Любовна

1.8K 3 5

Брат на утринния бриз

БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...

Валери_Станков

Поезия

470 1

Този свят не ще се излекува

Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...

agferdousi65

Поезия » Друга

765 2 4

Не отваряй

Не отваряй вратата, заключи.
Не е време за обичане.
Не протягай длани, ръце пази.
И не прощавай вини никому.
Затвори вратата, заключи. ...

mollis

Поезия » Философска, Свободен стих

815

Сѫкатꙏ

Като жител на мъртъв град,
пропаднал, сив, покрит във мрак.
С ярки светлини на всеки праг,
шумове силни, забравяш, че си млад.
Потъваш в дълбините на техническия век, ...

Лилаворизьць

Поезия

643

Не съм готов

НЕ СЪМ ГОТОВ
Не съм готов за онзи ден
когато ще си тръгна.
Нима готови има и някой
върнал се от Там? ...

Eipril

Поезия

1.1K 1 5

Безсъници

БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...

yotovava

Поезия » Философска

897 3 8

Мъжка баня

МЪЖКА БАНЯ
Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе. ...

Валери_Станков

Поезия

1.4K 2 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Сладко от круши

Стихии

Нова година

Планът беше да си се напия ...

Търкаляне на думите

Въгленче по Димитровден

От сянката на онзи час

Дълбоко в Нищото

***

В тишина на приглушен фиорд...

С душа платиш... И после сме си наши

Пастир на патки

Водка Тоти

Прошка

Автопортрет с космическа прашинка

До теб

Ново време

Завръщане

Отново на път

Самотник

Малката Голяма певица

Меркантилна лудост

Да помълчим на две кафета

Космическа цяла

Седем жаби - кекерици

Вечният миг

С пространственост от вечност

Времето

Пълнолуние

Синът ми е за риба

Танцуващият с маски

Едно щурченце юли не дочака

Ела!

Брат на утринния бриз

Този свят не ще се излекува

Не отваряй

Сѫкатꙏ

Не съм готов

Безсъници

Мъжка баня

Опашка