Душата моя, клетата душица!
Отколе премълчава все това -
аз колко хрисим съм човек и благ,
направо вакла, със звънче, овчица.
Добре че е сега ей тоз конкурс, ...
Душата ти е нежна и красива.
И все по-силно вярвам във това.
И всеки ден го преоткривам
в целувка, в поглед, в малките неща.
Годините летят и неусетно ...
Човещина и трябва на тази земя
нищо друго - всеки си знае кусурите
Живейте по съвест, бъдете човечни сега
Всички знаем къде най- много бъркаме
И тогава, колкото повече ставаме, ...
Заложница те сврях под чужда стряха,
завързана с въже вместо каиш.
На младост те изтръгнах, сиромаха,
на старини - до костите болиш.
Заложница за обич те зазидах, ...
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
Вървиш в пустинята на чувствата,
нозете ти във пясъка потъват.
Прашинка си и част от вечността,
оазиси в миражите изплуват.
Над пясъците тегне мараня, ...
Тази вечер луната ще плаче и звездите ще плачат дори.
След смъртта не намираме начин и сърцето в огньове гори!
Телефонът мълчи като птица, полетяла към сетния Рай!
Ще те помним човеци стотици през годините наши – докрай!
Новината прониза сърцата и избухна в море от сълзи. ...
И нека тези думи бъдат лек за ушите
И нека те боли, когато съм ранен
А моето лице да бъде радост за очите
И нека бъдат жадни устните за мен
И нека бъдат ръцете ми най-топло одеало ...
Ако цветята спрат да цъфтят,
защото по-красиви някъде растат.
И ако слънцето престане да изгрява,
защото не вярва че е нужно на света.
Тогава всичко губи си смисъла. ...
Ти не можеш да кажеш и думичка вече. Мълчиш.
Колко пъти разплакаха твоята вяра в доброто,
затова, че опитваше алчния здрач да стопиш?
Не разбра ли, душице – напразно се бори, на йота.
Вкаменени се свличаха острите твои сълзѝ ...
Тази сутрин ще целуна залеза,
изгрева щом почне да наднича...
Патиците сякаш водолази са,
гмуркат се във пазва на момичета.
А реката трепка от възбуда ...
Разделял ли си някога залък?
Давал ли си и последната троха?
Усещал ли си се безнадеждно малък
когато си подавал на някого ръка?
Аз разделях и дарявах смело ...
Душата ми, ах, милата душа.
за колко хора бе подслон уютен,
до дето най-накрая осъзна,
че не е нито хан, нито приют е.
Заключи входната врата с резе, ...
Не знам точно какво ми става...
Преди време открих ключа,
но забравих на къщата адреса.
Мисля, че неканена живея вече
(приюти ме една друга фойерверка) ...
Мълчи душата ми, но чувства проговарят
в миговете ни с безмълвност преизпълнени.
Те свой портал на тайнственост отварят -
сакралност, защитена от житейски мълнии...
Защото всяка злободневна случка адски огън е ...
Тя е красива, защото е ничия,
знае, в нозете ѝ ляга градът.
Сластни очи етикети лепят,
върху челото ѝ, ала обича я,
август – покорно заситнил подире ѝ, ...
Книга 6 Рожен или Резултатът глава 4
Това е отрязък от Времето, който ние Градим и Разграждаме!
Бреговете на Дунава съхнат...
Корабите тотално са спряли!
На 63% Европа се е Задъхала... ...
Неполучено писмо във забравен джоб открих -
като някакви пари, променили лични стойности.
Като някаква следа, преживян, забравен стих.
И почувствах се така - като вятър неспокойна.
Неполучено писмо. Няма име. Ни адрес. ...