Стихове и поезия от съвременни български автори
Апокалиптика
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
Игра
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
Среброкоса обич!
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
Сватбен ден
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
Червенокоса вещица красива
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
Сълзите са горчиви!
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...
Дали е време за сълзи
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...
Как да чакам
Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина. ...
Есен
Цветно, цветно и красиво,
тихо, слънчево расте.
Есен топла се разлива,
мислите ще разплете. ...
Мълча
Мълча от горест и страдание.
Мълча във щастие и радост.
Мълча с надежда, с упование.
Словата нямат днес значение. ...
Притча за розата
очакваше, че обич ще разлисти.
Дъхът ефирен – лек като перце –
се къпеше в надеждите ѝ чисти.
Когато буря крехкото стебло ...
Приказка за доброто и злото
- Случка, сине, ще разкажа и с поука при това!
……………………………………………
Преди много години в далечна страна
се родили сестри, но твърде различни. ...
Стискам, стискам!
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах, ...
Спомени
Замина си като бурните вълни на морето.
Тръгна си надалече като скоростта на светлината.
И последната дума бе, че ще продължавам да те чакам.
Вървя по пътя, който преди крачехме двамата. ...
Докато има светлина
На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук. ...
Вода
си засякох водомера.
Параноя ме подгони,
мераци всякакви прогони.
Цифрите като видях ...
Тихите есенни вечери
ми носят спокойствие, нежност, уют.
Зад паяка в ъгъла оставил съм скрито
съкровище с думи и цвят срещу студ.
Ще го пазя силно така, че да мога ...
Един зъб по-малко
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках. ...
Среднощен разговор
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...
Общество
Да видя свойта болна майка
Когато нещо странно ми се случи
Панталонът ми бе опикан от кучи
Излизах тъкмо с куфара и сака ...
Ей го там..., след осмия завой
после седми – стой на фокус – осми!
Ей го след завоя – там! Познай?
Зима ли?!...
О, я не ме ядосвай! ...
Неписан псалм
Защо в прокобни, тъмни часове
петел пропя? И втори го последва.
Димяха през комина бесове
и вкъщи стана призрачно и ледно. ...
Животът ми не ще да е неслучен
животът ми не ще да е неслучен,
какво, че от прегръдките му груби,
понякога се чувствам като куче?
Дори не знам защо ли ви говоря, ...
Ха, метла, де!
като магаре кашлям нощ и ден.
Уж маска слагам, за да се опазя,
но ето, няма здрава кост по мен.
Ни чайове, ни супи, сто илача, ...