Стихове и поезия от съвременни български автори
Послание
Не падай на колене,
когато си благовестил
на слепите -щастливо изцеление,
на злите - мъдри добрини. ...
Два атома
Кръжахме, търсехме любов…
Два атома – душата ми е болна!
Изпратила към теб далечен зов.
И в междузвездните пространства сини ...
Оцелял
плашилото вдън себе си се гуши,
треперят осаждените скоруши,
на ад прилича малкият им свят.
Самотен трън до черно овъглен, ...
Разжалване на лятото
Намирам смисъл във неща,
които завчера подминах.
Смирих се пред случайността –
не идва нищо безпричинно. ...
Тогава ме познаваш
тогава чувстваш ме и ме познаваш.
Не казвай нищо и пристъпвай тихо,
поезията в мене не изтлява.
Ще бъда истинска във тези думи, ...
Изпуснах го... небето да погаля
Денят зазъзна, слънцето изтля.
Поех насам, а някои – натам,
едни и същи са солта и хлябът...
Загражда от неделя зимен студ, ...
Сърцето ми е жица от волфрам
се питам днес дали съм осъзнал, че няма за живеене закони.
Не търся велелѐпни чудеса. Опитвам се да бъда по-човечен.
Прегръщам добродушните сърца. Светът е на страдания обречен?
Обличах се с планети от любов и с римите рисувах необята. ...
С главна роля в живота си.
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
Обсесия
аз търся следа; и някакъв знак
че ти си минавал от тук.
Времето изгаря бързо; всеки мост към мойта памет.
Превръща те във сянка; от онзи предишен живот. ...
Сцена от една морска буря
Внезапно буря се изви, вълните полудяха
и врящото пред мен море заплахата издигна,
така че никой да не спре атаката. Изригна
с безумна, несломима мощ връхлитаща стихия. ...
Димитровден
Димитровден приветства бяла зима,
студът се стеле тихо по земята.
Завивка топла и искри в комина,
уют и топлина са зад вратата. ...
Нашата писана
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя, тъдява?
Пъхнала се и... заспала, ...
Любов
Макар че любовта не винаги завършва с щастлив
край.
Но уви винаги се появяват хора добри или лоши
в които се влюбваме. ...
Мъдростта на тихия сезон
Сънувам есенните езера...
(О, в моя сън е толкова просторно!)
Последните ми стихове побра
в дъждовната си шепичка октомври. ...
Преходът(Смъртта)
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...
Бял стих
на пръсти все се вдигах, към звездите.
Но ти душа добра, широкопръста си,
такъв ми е и нравът – любопитен.
Очите ми широко са затворени, ...
Пръжки с песто
със скъпи маркови вина,
преминах пак на наша мента
в дома на бившата жена.
Вечерях с нея… много често: ...
Неделята на Авраам и Сара
на цялата Божия азбука ще ти се разстеля.
Както древната бяла брада на татко Авраам,
ще ти се дам да ме имаш на моминска си постеля.
Ще съм слънчице, вятър из чепкани сури мъгли, ...
Перонът на любовта!
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...
Израстване
подарен ни от Бог,
с майчината прегръдка,
с първия изгрев,
небесен пастрок, ...
Едем. Ябълката и змията
О, Боже мой, Ти, Господи, прощавай!
Знам главна роля Си ми отредил.
Подготви ми сценичната поява,
обаче, всичко сторих за резил! ...
Гъдел в стомаха
направена за някого, за нещо
и чувството, споходило стомаха
от върнатата благодарност, като ресто.
Не е наивност помощта за някой, ...