Стихове и поезия от съвременни български автори
Последният е най-важен
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...
На Баба и Дядо
разпръснати из равнината,
със спомените на деца,
под верандата позната.
Износения тротоар, ...
Митничар
и не отракан митничар,
аз бях напълно неподкупен:
Рушвети, не приемах дар.
Разчитах само на заплата. ...
Послание
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд, ...
Зарастваща рана
Мармалад
да направя мармалад.
Ям ги сутрин, по вечеря
и се чувствам страшно млад.
А на всичките ползватели ...
Океан от облаци
Места пълни с мъгли и звездни сияния.
Гледки, провокиращи различни желания. Дъждове и последващи ухания,
навлизаш в нови хоризонти и чудеса
с различни названия. ...
Екзистенциализъм
опашката шарена приглади,
сто грама за кураж е взел
и шпорите за бой извади.
Кокошка мъничка японка, ...
От небесния бряг
Ръси терасата ситен дъждец.
Чакат такъмите в прах, неприбрани.
Капне, измие, даде им живец...
После престане. ...
Не знаеш
Не знаеш колко те обичам!
Не знаеш колко си ми скъп!
След тебе в мислите си тичам
и по-красив е с теб денят! ...
Момичето и морето
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
Най- важният урок
където най- висока е тревата.
Листата на лопена на етажи
са приютили горска школа важна.
Там е училище за всички насекоми ...
Може би довиждане
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...
Ех, тези нежни устни...
на Божието чудно вдъхновение.
Когато видя твоята усмивка
в очите ти сияе Сътворение.
Когато видя твоята усмивка - ...
Изгубих се
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
Като дама
Като истинска мадама,
тайно с твоето червило,
бузките натрих обилно.
После сенките ти сини ...
Аз съм просто пораснала Дороти
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
Театъра на ренесанса
в самото сърце на града
на нявга горд театър със име,
а днес само скелет в прахта.
Първом дали му име модерно - ...
Книга 6
Книга 6 глава 1
Знам,че някои,които
продължават все още,да ме четат,
просто си мислят, ...
Ахмак?
Всичко туй не е във листа
и аз извън съм от класации,
далеч от всички излагации.
Пиша си, ей тъй, за кеф. ...
Тази сутрин
търся светлината в твоите очи.
Синьо утрото е по-красиво от картина
и изчезват с него светлите звезди.
Тази сутрин ти си толкова невероятен, ...
Вяра
се да навлезнеш в мъглата?
Какво минава през ума ти,
когато само на теб стиска ти да нагазиш във водата?
Какво амбицира те, ...
Спомени от Татарица
бяха със много големи бради.
С рубашки облечени сякаш за тур,
препасани с някакъв вървенски шнур.
Дядо Анисим бе с лапа голяма, ...
Палитра от цветове
и неговата сила да вдъхва надежда.
Червеният на любовта,
проправяща си път през трудността.
Белият на свободата, ...
Спомен...
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... ...