Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

***

„Август преваля...“ -
небето докладва и
хлад се прокрадва...
Август преваля
и хлад се прокрадва за ...
1.1K

Последният е най-важен

Колко мляко има в Млечния път?
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...
610 2 6

На Баба и Дядо

Харесвам малките селца,
разпръснати из равнината,
със спомените на деца,
под верандата позната.
Износения тротоар, ...
1K 1

Мечтите не умират

не казвай сбогом
аз виждам в погледа
в очите ти искра
искра която пали
бурен огън а огънят ...
753

Митничар

Когато бях… новоизлюпен
и не отракан митничар,
аз бях напълно неподкупен:
Рушвети, не приемах дар.
Разчитах само на заплата. ...
592 1 8

Послание

Не забравяй, че твоя любим,
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд, ...
931 7 10

Мониторинг "2013" - предфиналният

Не ни се размина
и 2013-а година.
Пак с евродоклади
Брюксел яко ни наковлади.
Ега ти, ега ти, ...
392

Генетичен код

„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
520 4 6

Училище - съдба и храм

И пак септември чука на вратата,
и пак е първият учебен ден.
Белязана с любов и трепет дата,
с очи горящи, с поглед устремен.
Усмивки, радост, трепет и вълнение, ...
538 2 4

Зарастваща рана

Капките удрят прозореца, духна вятър събудиха се листата, вятъра удря стъклата и слънчевия лъч уцели лицето на човека, който зърна небесата, високите сиви сгради, хора презкачащи локвите по тротоара, децата играещи близо до фонтана, живота ми е като рана зараства бавно докато гледам екрана, високите ...
839 3

Вълшебните обувки

Обувчици бягат из гората,
търсят си някъде дом.
Прекосяват набързо реката,
вика ги музикалния тон.
Чуват го, но от далече, ...
2K 1 8

Мармалад

Сини сливи купих вчера
да направя мармалад.
Ям ги сутрин, по вечеря
и се чувствам страшно млад.
А на всичките ползватели ...
1.4K

Океан от облаци

Румени облачни състояния.
Места пълни с мъгли и звездни сияния.
Гледки, провокиращи различни желания. Дъждове и последващи ухания,
навлизаш в нови хоризонти и чудеса
с различни названия. ...
600

Екзистенциализъм

Един петел с клюн дебел,
опашката шарена приглади,
сто грама за кураж е взел
и шпорите за бой извади.
Кокошка мъничка японка, ...
1.1K 3 3

От небесния бряг

/в памет на баща ми/
Ръси терасата ситен дъждец.
Чакат такъмите в прах, неприбрани.
Капне, измие, даде им живец...
После престане. ...
575 7 20

Не знаеш

Не знаеш
Не знаеш колко те обичам!
Не знаеш колко си ми скъп!
След тебе в мислите си тичам
и по-красив е с теб денят! ...
528 2 5

Момичето и морето

Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
1.7K 2 19

Най- важният урок

На една полянка край гората
където най- висока е тревата.
Листата на лопена на етажи
са приютили горска школа важна.
Там е училище за всички насекоми ...
1.3K 6 14

Кожата на пролетта

Нормално е да сбъркаш пътя,
ако не си го знаел отпреди,
и да тръгнеш напряко булеварда,
без нито за миг да те заблуди.
Но вчера мернах без да искам ...
1K

Може би довиждане

Просто дума, съдържаща сложността на всичко.
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...
872 1 1

Ех, тези нежни устни...

Ех, тези нежни устни са отливка
на Божието чудно вдъхновение.
Когато видя твоята усмивка
в очите ти сияе Сътворение.
Когато видя твоята усмивка - ...
1K 3 2

Изгубих се

Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
1K 3 7

Бал на тавана

Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите, ...
1.8K 4 17

Гарите на миналото

През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам. ...
1.3K 2 2

Като дама

Мамо, вече съм голяма!
Като истинска мадама,
тайно с твоето червило,
бузките натрих обилно.
После сенките ти сини ...
1.7K 1 14

Прозряно

Аз нямам звучно име.
Като всички наоколо
зова се Човек.
От никъде идвам...
за никъде пътувам... ...
513 1

Аз съм просто пораснала Дороти

Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
1.1K 7 10

Надеждата умря последна

Надеждата умря последна,
умря надеждата уви.
Аз бях готов да се облегна
на детски чистите мечти.
Но той, животът ме обори, ...
1.2K 3 2

Пъстро

Позволи ми да ти покажа,
че аз сърце топло нося,
и да ти подскажа,
че за любов не прося.
Искам да обичам, ...
799 1

Театъра на ренесанса

Стърчат изгорели руини
в самото сърце на града
на нявга горд театър със име,
а днес само скелет в прахта.
Първом дали му име модерно - ...
1.1K 5 11

Път към безкрая

Всяка приказка си има край,
всяка песен стихва и заспива.
Всяка обич е и ад, и рай,
всеки спомен кротко си отива.
Всяка обич тръгва от въпрос ...
1.2K 3 4

100 възможности

Имах сто пропуснати възможности.
И днес видях в очите сто и първата…
Изсъхва кожата ми недокосната;
зениците изпълват се с абсурди.
Че ти вървиш отсреща. Не по улицата – ...
1.1K 7 11

Ахмак?

Играя аз на "прима виста".
Всичко туй не е във листа
и аз извън съм от класации,
далеч от всички излагации.
Пиша си, ей тъй, за кеф. ...
615

Тази сутрин

Тази сутрин се страхувам да не те загубя,
търся светлината в твоите очи.
Синьо утрото е по-красиво от картина
и изчезват с него светлите звезди.
Тази сутрин ти си толкова невероятен, ...
573 1 3

Вяра

Накъде вглеждаш се, когато първо на теб наложи
се да навлезнеш в мъглата?
Какво минава през ума ти,
когато само на теб стиска ти да нагазиш във водата?
Какво амбицира те, ...
591 1

Спомени от Татарица

Имаше в село казаци добри,
бяха със много големи бради.
С рубашки облечени сякаш за тур,
препасани с някакъв вървенски шнур.
Дядо Анисим бе с лапа голяма, ...
616 3

Палитра от цветове

Жълтият цвят напомня на слънцето
и неговата сила да вдъхва надежда.
Червеният на любовта,
проправяща си път през трудността.
Белият на свободата, ...
860 1

Разпиляване

Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
543 2

Спомен...

Наливаш чаша вино
Поглеждаш към морето
Поемаш глътка въздух
Бавно издишваш
Отпиваш от студената чаша... ...
1.5K 1