Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Чуден крайбрежен роман

Когато, със сигурност спря да ми пука
за моето бившо, любимо моме,
изключих си тока, изхвърлих боклука
и с кучето хукнах към наш’то море.
Качих го в пикапа - отзад в ремаркето, ...

Yuri

Поезия » Любовна, Хумористична

747 5 19

Изповед

Хванал съм се за тебе като удавник за сламка
Моя последна любов.
Към всичко загубено и всичко намерено.
Към всичко, което е живо.
Като глътка кафе в планинско бунгало ...

Безнадежден

Поезия » Любовна

1.2K 2

Дунав

Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.
Сега като поточе си тече ...

valiordanov

Поезия

516 1 2

Смисъл в смисъла

Когато разбереш, че няма смисъл
да се доказваш и пак да прощаваш,
защото изтъркулената мисъл
те провокира бързо да решаваш.
Когато разбереш, че няма смисъл ...

natiii

Поезия » Философска

549 1 3

За другия живот

Вместо да пътувам съм трамваите,
да се бутам като скот,
по-добре да скоча до Хаваите,
там, при другия живот.
Вместо да съм сред ратаите, ...

байГецан

Поезия » Хумористична

590

Книга 6 глава 8

-8-
Бъдещето постоянно отваря обятия,
но ние Живеем Тук и Сега,
с отпечатък от спомен за предстоящо зачатие
и раздяла с Откритата Духовна Среда! ...

krasio0109

Поезия » Философска, Гражданска

744

Много или малко

С финеса на първо докосване
обръчите на бягащите лъчи
се впускат в слепи надпревари.
Сред слънчеви петна изгаряне,
пропускане на малка сцена ...

vitality2

Поезия » Любовна

1.9K 2

Събиране на парчетата

Колко пъти застанах пред гроба, колко мъка в живота видях.
Колко пъти човешката злоба ме направи на пепел и прах.
Разнебитен – се лутах и плаках, без надежда за идния ден.
Под дъжда на живота си чаках някой просто да мине за мен.
Колко пъти преглъщах обиди, колко чаши с отрова изпих. ...

thedac

Поезия

655 1 4

Сън за късмет

Из жужащото пространство
на летящи души,
из еферия от пъстри енергийни кълбета,
летях си безбрежно
сред океан от лъчи, ...

Миг31

Поезия

881 4 6

Кой цвят да избера

Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден ...

Eleya

Поезия

704 1

Молитва и свещ

Молитва и свещ
Поех отново по пътя на храма на Бога
и прекръствам се пред пътната врата.
Отварям вратата и да се сдържа не мога,
правя кръст с ръка и му благодаря. ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

581 2

Искам да опиша свободата

Свършиха ли вече стиховете
дето галят всички сетива?
Всеки втори, казва, че поет е
и реди куплети с вещина.
И издава всеки който има ...

valiordanov

Поезия

497 1

Дъждовно лято

Дъждовно, ароматно и щастливо.
Най-сухият ми ден е напоен.
И мокро лято капките разлива,
и всеки миг е с капка украсен.
Копнеж с прохлада ненадейно слезе, ...

zelenaradost

Поезия

551 1 8

Дълг

Жасминът в своя сън сега цъфти,
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна, Строги форми

630 3 11

Пренаписване на есента

ПРЕНАПИСВАНЕ НА ЕСЕНТА
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки? ...

yotovava

Поезия » Строги форми

615 2

Прокурорство по Цацаров-ски

С прокурорската си политика
всеобщ фурор предизвика Цацаров.
Лови само дребната цаца,
щото за едрата риба
бил нямал въдица ...

Вълшук

Поезия

506

Стадото

Блее си то, не ще да разсъждава,
за родоотстъпници може да гласува пак,
в резултат - родното се разпродава,
кандидати - много, последицата - мрак.
Не ни дават да имаме родина своя, ...

hcs

Поезия » Гражданска

629

Пак ще бъдеш

Ще те срещам отново,
но само в съня си!
Ще си говорим отново,
но само... за минали случки!
Ще се усмихваш отново, ...

ValentinaMitova

Поезия

482 2 5

Присъда

следва
да се извините
на крадците
и лъжците
че им малко ...

rhymefan

Поезия

466 1 1

***

колчем
любовта - любима -
нека и - необратима
колчем
любовта - ранима - ...

rhymefan

Поезия

443

Какво е лятото

Какво е лятото, всъщност какво е -
финес на синьо Небе в две топли длани,
лазурени мечти в спокойно море
и безбрежност на погледи в мечтания!
Малки съблазни от спонтаностти - ...

eleonora6

Поезия » Пейзажна

1.8K 1 5

Благодатна Бяла

Залезът пристъпи благосклонен
след жарък летен ден,
прокара лъч спокоен
през облаците придошли.
" Лека вечер!" - тихичко ме поздрави, ...

keisigeneva

Поезия

669 1

Предесенно

Затворен в раковините, дъждът
все още жълти есени сънува,
със къдрокоси ветрове напът
и как тъгата облаци рисува.
Защото август тича устремен ...

ДИС

Поезия

829 10 20

Лудост моя

И залезът, луната, и звездите,
...и мракът, който в мен се е стаил...
мълчащ, прокрадващ се през дните,
към тишината в мен е път открил...
И скритостта ми, скрита на дълбоко в мене, ...

свещен_огън

Поезия » Друга

1.1K 3

Не питам и колко

Измълчах до един всички гневни и черни куплети,
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

605 3 13

Книга 6 глава 7

-7-
Нашият влак е като Дамско Сърце...
Абсолютно,до безкрай Разтегателен...
От всички гари и спирки всички може да побере,
но релевантно,като сърцето,не знаеш в него какво те очаква...? ...

krasio0109

Поезия » Любовна, Хумористична, Пейзажна, Философска, Гражданска, Свободен стих

768

Сърцето на психолога

Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...

thedac

Поезия

625

Все за мен

тук жените раждат тихо
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях
и виждам как в устите им
разпукващи се ябълки ...

malkatamiss

Поезия

1.2K

Виенско колело

Животът ми е виенско колело игриво,
върти ме безспир, докато изпадна в несвяст.
Ту надолу се спуска стремглаво, закачливо,
ту нагоре яко излита с буйна страст.
Животът ми е виенско колело. Устремен ...

ditadita

Поезия » Философска, Друга

1.1K 2 4

Изпепеляваща обич

Душата ми е пълна с изпепеляваща любов,
сякаш чака и иска цялата на теб да дам.
Животът е мрачен, студен и суров...
Ще стигне ли за нас тази любов, не зная?
Чакам те, с шепи пълни с надежда. ...

ditadita

Поезия » Любовна, Друга

1.2K 1

Страж

Стара къща с покрив хлътнал
примирен страж в развалини.
Сред планинските вериги
куп селца днес времето изтри.
Дворът, тих е като в храм. ...

Лютиче

Поезия

440 1 2

Любовта

Любовта дълго търпи и е милостива...
Коринтяни 13:4-8
Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде, но без въпроси да задава - ...

Jackie151

Поезия » Философска

747 16 28

Цветята и лъжите си отиват

Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...

dansyto

Поезия

478 4 5

Осил

На различни езици говорехме с теб.
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил — ...

daizy-crazy

Поезия » Друга

932 5 9

Умирам от любов

Един умира без причина,
закаран бързо в"Пирогов".
От мъка друг почти почина,
а аз умирам от любов.
Самият Прометей, когото ...

байГецан

Поезия » Любовна

1.5K 1 1

Гост за миг!

Сутрин като се събудиш не забравяй,
Че гост за миг в Вселената си ти.
Добро прави, не спирай и да радваш,
И във светлина сърцето ти ще се прероди.
Недей да съдиш и да гледаш в другия. ...

krasimirest

Поезия » Философска

857 1 2

Подарих ти

Аз ти подарих мечтата,
слънцето и красотата,
малки светещи звезди,
огънят във две души!
Подарих ти небесата, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

696 2

Магията на лятото

Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък,
там където вълните целуват брега,
шум от криле… чайка… и крясък.
Сънено слънцето от морето изплува ...

Скитницa

Поезия » Пейзажна

702 3 8

Горчива душа

Горчилката е тайно вътре в мен.
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

1.3K 7 9

Над бездната

/ на моята Душа/
Не си създавай грижи - от безгрижните!
Ни обич - от забравен послеслов...
Трохите винаги остават ничии.
А в празните очи - не идва Бог. ...

gamarima

Поезия » Философска

1.2K 2 8

Стихове и поезия от съвременни български автори

Чуден крайбрежен роман

Изповед

Дунав

Смисъл в смисъла

За другия живот

Книга 6 глава 8

Много или малко

Събиране на парчетата

Сън за късмет

Кой цвят да избера

Молитва и свещ

Искам да опиша свободата

Дъждовно лято

Дълг

Пренаписване на есента

Прокурорство по Цацаров-ски

Стадото

Пак ще бъдеш

Присъда

***

Какво е лятото

Благодатна Бяла

Предесенно

Лудост моя

Не питам и колко

Книга 6 глава 7

Сърцето на психолога

Все за мен

Виенско колело

Изпепеляваща обич

Страж

Любовта

Цветята и лъжите си отиват

Осил

Умирам от любов

Гост за миг!

Подарих ти

Магията на лятото

Горчива душа

Над бездната

Опашка