Отворих очи,просто ден обикновен,
не грееше слънце,студен есенен ден.
Протегнах ръце,все още исках да спя,
но дори и сънят ми ме гони на вън.
Ах колко е мрачно,потрепервам от студ ...
- Ало... Да... Аз съм... Кой е? Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласът променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави... ...
и всичко красиво помежду ни забрави?
Нима сега душата ти спокойна чака
да чуе плахите ми стъпки в мрака?
И мислиш ли, че мога да живея
не с любов, а с въглен, дето тлее? ...
Да посетим Мъглявината Андромеда*
с Ефремовия кораб полетели,
в безкрайността на светлината бледа,
галактиките ще са ни постеля.
Косите на Вероника* ще пеят, ...
Дойде денят,настъпи този час бленуван
пред Вас стоим сега,ний- Вашите деца
днес празник уж е,а очите ни тъгуват...
сълзите парят,мокрят белите листа.
Защо за Вас,които бяхте толкоз строги... ...
Виелици и зимни бури разделяха ни,
за да се срещнем преродени пак.
Земя,море,небе и въздух подкрепиха ни,
за да се закълнем един във друг.
Ах,колко пъти тръгвахме по чуждите пътеки, ...
> Безлунна нощ...злокобен сън...
> Едва ли вече искам да заспивам...
> Затуй стоя...и гледам в мрака вън...
> И безвъзвратно,сигурно унивам...
> Защо родих се беден,не в разкош... ...
Кой ще ме помни, когато ме няма,
когато във пясък превърна се аз?
Колцина от вас - един или двама
в съня си ще чуват познатия глас?
Кой ще си спомня цвета на очите ми ...
Обичам те-тъй както никой друг не може
Боях се,но жадувах да напиша тез слова
И моля се-дано успея да ти кажа,
Че ти за мен си всичко на света.
А бях и глупав,и наивен...и нехаен, ...
Пак за тебе мисля аз.
Капката любов сърцето ми плени.
В миг душата ми за тебе плаче
и отново страдам аз без глас.
Сърцето ми отново в този миг мечтае. ...
Събраха се двама,така да се каже
подпийнали леко мъже.
Не искам с това да убидя,да знайте
пииналите ни половинки,искам да се разбере.
И почнаха така задружно ...
Животът е крадец потаен,
през счупени прозорци влиза в нас,
оглежда се и без да се поколебае
отнема ни любов,тъга и радостта.
Умник е той макар да го прикрива, ...
Редят се дните като мъниста в броеница,
любов,тъга,измама блъскат се във мен.
Стрелките на часовника,приличащи на гилотина
отсичаха броените човешки часове.
И хванах здраво,исках да ги спра, ...