Срещнах те... Стихът ми те обикна.
Ден след ден копнежът се усилва.
На зова, ах, как да не откликна.
В нощите без теб тъга ме жилва.
Ден след ден копнежът се усилва. ...
На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...
Христова възраст, рожбо, не достигна,
/на двадесет и четири остана/.
Но всеки миг без теб е мост издигнат
в сегашното... с кървящата ми рана.
И нищо, че невидим и далеч си, ...
Доньо Донев
Името съм избрала произволно и няма връзка с конкретно лице.
Тя беше пикла от хайлайфа,
а той пък женен, по душа ерген,
и снощи се видяха в бара ...
Без подкана денят се пробуди
с полъхът нежен на вятър залисан.
В крилата на гълъб се плъзна учуден,
а после утихна в сивотата замислен.
Слънцето сънено, мързеливо протегна ...
Роден град, роден град, роден град,
приютил хора буйни, но скромни,
пак е юни – липите цъфтят
и Балканът героите помни.
Млад поет, млад поет, млад поет, ...
Твоя образ още ме преследва в главата ми
Гласът в главата ми казва,
че е време да го сваля
Така че му казвам, че ще го направя,
но после не го правя ...
В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...
Днес си име. На град, на площади.
И върхът най-висок на Балкана.
И небето. И стих. И балада.
Векове подир мен ще останеш!
Облечи си пак простите дрешки. ...
Ще приседна на пейката, където,
за първи път почувствах любовта,
тогава толкоз синьо бе небето,
сякаш девствена морска вълна…
Той внезапно до мен застана, ...
О, детство, как ни липсваш много,
да можехме да сме малки пак,
дойдоха дни на тъга и тревога,
дойдоха дни на болка и мрак.
Всеки работен ден за нас е драма - ...
Разкажи ми за звездата със сърце.
За звездата, дето плачела в небето.
Разкажи ми за онези ветрове,
дето криели любов, във стръкче цвете.
Разтвори се във съня и полети, ...
Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам, ...
Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи, ...
Допускам, че далечни брегове
навярно с грешни щрихи са чертани.
Миражът за спасение – до днес,
е лъгал много смели капитани.
А картите не струват и петак, ...
Потънала сред смет реалност.
Дървета украсени са с торби.
Реките ни, канали за потребност.
Сред пушека, боклукът пак гори.
На пясъка с мазут делфин умира. ...
Паметта на земята ми стара е жива,
под небесния свод дълговечно разказва
за тракийка засмяна и чудно красива
как със залеза топъл залязва.
Как със изгрева струен на изток блести, ...