Прилича на остров, тази нощна вселена.
На мастилено – синьо безкрайно поле
със стада от звездици, кротко стаени,
с единствен пастир - за Земя и небе!
Чертаят ни пътища. Къде ли ще стигнем? ...
Градивна тишина ще бъда аз
и с огън мълчалив живот ще сторя.
За красотата твоя пак се боря
с нечуван досега баладен транс.
За красотата твоя пак се боря ...
На този бряг летувам от години...
Сред баби, татковци, деца,
девойки палави, по монокини,
от слънцето с обагрени лица.
Девойките подреждам по значение. ...
И срам не срам, наместо в строги форми
надрасквам с въглен чистото платно.
Да обрисувам в черно-бели норми
пропукан лед по езерно око.
От щрихите студът да намалее, ...
Ветре, ветре, как не се наплака? Хайде да играем с теб на ръб
виж – на двора зимата ни чака, кална, тъжна... Писна ми от скръб.
Вързах си косата на опашка, топка взех и идвам, хей сега,
почне ли играта вън юнашка, помен не остава от тъга.
Котката пристъпва предпазлива, край комина тихо лази дим, ...
Равтосметка не искам да си правя!
За какво ми е? Да събира прах?
Важно е щом падна, пак да се изправя
и да не събирам приятелства в някой шкаф!
Да не търся образи от снимки пожълтели, ...
И до днес ме обичат нау̀жким
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява ...
МЪЖЪТ С ОТВЕРТКАТА
Навярно аз съм странна птица, дошла от по-човечен свят,
протягам всекиму душица – и имам всекиго за брат,
злодей по своя друм да срещна, подавам му добра ръка –
молитва в черквата отсреща готов съм да му изрека, ...
Стоял ли си скоро в тишината...?
Където мислите крила разперват
отсяват истини в душата си ги кътат
страхът от себе си искат да отърсят...
Изключих тока и света угасна ...
МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА
Живея – и си мисля за Смъртта.
Тя просто всеки ден ми се навира.
Пред некролога, който го чета,
за скъп авер, политнал във Всемира. ...
С еднопосочен билет някои напуснаха страната,
като пакет нарочен... загубил трайно следата.
А ние дето останахме, слепиха с трайно лепило
и очи и уста, изтриха със симпатично мастило.
Анти-хуманни проекти родиха се от недрата ...
Възкръснах в теб и пак цъфтя от детство,
когато бях най-жив и твой любим.
Аз пазя миг от сън с дъха на клетва,
че точно ти над мен с любов ще бдиш.
Днес нося всички радости и болки, ...
Когато дяволът е на гости в душата ми,
кънтящо ехо съм от шрапнел избухнал.
Когато рогатият завилнее в душата ми,
мачта ръждясала съм на потънал кораб.
Когато духът зъл зафучи в душата ми, ...
В моменти тежки и проточени
от тягостно и дълго боледуване,
отвън изглеждам на заточеник,
отказал се да чака излекуване.
И нищо, че горчи ми още хляба ...
Носим си бремето по пътя безкраен,
изправени ходим, всъщност наведени.
Завои в живота ни, нали се стараем?
Шансът пропускаме отново наперени.
Горчив ни се вижда медецът дори. ...
Колко пъти препънах се? Колко обувки олющих?
Вадих тръните остри с до болка подбити нозе,
керемидка да имам и хлябът ни, Боже – насущний,
колко пъти на скута си, Боже, примряла ме взе?
Днес остана ми куфар очукан, препълнен с умора, ...
БОГ СИ МИЕ ПРОЗОРЦИТЕ СУТРИН
Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! – ...
В химери да те търся е напразно,
за мен си цвят вълшебен не от вчера.
Не си дете на зимата и само
във пролетен възторг ще те намеря.
Не си дете на зимата и само ...
Януарският сняг заваля,
дълго чакахме всички.
Ще затрупа на спомена пламъка на свещичката....
Ще засипе снега всички черни отворени рани.
И от тях - на света - белотата му ще остане. ...
Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...
Кажи, сърце, защо си натъжено,
и що тъй бавно биеш, а не спря,
дали защото ти е гадно и студено,
или е жестока твоята съдба.
Кажи, сърце, защо не проговаряш, ...
КОМПАРСИТА ЗА САМОТНИЦИ
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...