Стихове и поезия от съвременни български автори
Молитва и свещ
Поех отново по пътя на храма на Бога
и прекръствам се пред пътната врата.
Отварям вратата и да се сдържа не мога,
правя кръст с ръка и му благодаря. ...
Искам да опиша свободата
дето галят всички сетива?
Всеки втори, казва, че поет е
и реди куплети с вещина.
И издава всеки който има ...
Дъждовно лято
Най-сухият ми ден е напоен.
И мокро лято капките разлива,
и всеки миг е с капка украсен.
Копнеж с прохлада ненадейно слезе, ...
Дълг
долавят само луди аромата
и с болка в ляво сладка и позната,
сред тези луди си щастлив и ти.
И още миг и с нас ще се прости ...
Пренаписване на есента
Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки? ...
Стадото
за родоотстъпници може да гласува пак,
в резултат - родното се разпродава,
кандидати - много, последицата - мрак.
Не ни дават да имаме родина своя, ...
Пак ще бъдеш
но само в съня си!
Ще си говорим отново,
но само... за минали случки!
Ще се усмихваш отново, ...
Благодатна Бяла
след жарък летен ден,
прокара лъч спокоен
през облаците придошли.
" Лека вечер!" - тихичко ме поздрави, ...
Лудост моя
...и мракът, който в мен се е стаил...
мълчащ, прокрадващ се през дните,
към тишината в мен е път открил...
И скритостта ми, скрита на дълбоко в мене, ...
Не питам и колко
тишината помолих в нозете ми да поседи,
чак додето пречистен в сърцето ми свито засвети
месец млад – над обиди, лъжи и незнайни беди.
И поканих онези бездомни, добри музиканти, ...
Книга 6 глава 7
Нашият влак е като Дамско Сърце...
Абсолютно,до безкрай Разтегателен...
От всички гари и спирки всички може да побере,
но релевантно,като сърцето,не знаеш в него какво те очаква...? ...
Сърцето на психолога
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата. ...
Все за мен
и не плачат за мъртвите.
заставам до тях
и виждам как в устите им
разпукващи се ябълки ...
Виенско колело
върти ме безспир, докато изпадна в несвяст.
Ту надолу се спуска стремглаво, закачливо,
ту нагоре яко излита с буйна страст.
Животът ми е виенско колело. Устремен ...
Любовта
Коринтяни 13:4-8
Докосната от хиляди страдания,
при мене кротко влезе Любовта.
Дойде, но без въпроси да задава - ...
Осил
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил — ...
Гост за миг!
Че гост за миг в Вселената си ти.
Добро прави, не спирай и да радваш,
И във светлина сърцето ти ще се прероди.
Недей да съдиш и да гледаш в другия. ...
Подарих ти
слънцето и красотата,
малки светещи звезди,
огънят във две души!
Подарих ти небесата, ...
Горчива душа
Живее си в душата. Тя не гасне.
Обгръща я грижовно ден след ден
и моли се, чрез нея да порасне.
Чрез нея да се учи да лети, ...
Над бездната
Не си създавай грижи - от безгрижните!
Ни обич - от забравен послеслов...
Трохите винаги остават ничии.
А в празните очи - не идва Бог. ...
Сиеста
Чаршаф опънах, легнах си с усмивка на уста.
Пет минути имах да се сдуша с Морфея
И хоп- деца съседски удариха го на игра.
Камиончета летят, викове и смях се чува. ...
Татковата къща
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
Кръговрат
Той на Години а аз още съм млад..
И гледам как във живота прекрасен...
Тече непрестанно един кръговрат...
По лицето му бръчки, в очите му мъдрост... ...
Неизвестната аксиома на щастието
Като филия с мед и масълце
е сладка утринта и с вкус на мляко.
Замръкнах в непознатото селце,
септември ме застигна неочакван. ...
Книга 6 глава 6
Не докосвай нежни струни,
не терзай Душата ми,
а ми говори с Онези Прости Думи,
крепили ме в моето израстване. ...
Когато изгладувам си глада
с трохите си от вчера. Огладнях.
В тревата долу котка се показа
и гледа с антигълъбов ищах.
Навярно пак в горещината чака ...