3 086 резултата
Между вчера и утре
Лутам се между вчера и утре...
Вчера те имах,
а утре отново ще бъда със теб.
Но днес не съществува, ...
  1020 
трябваше да стигна във вторник
а беше събота на края на света
после запомних датата
и всички елементи на светлината
затворени между стените ...
  744 
Скалата е подпряла стария дувар
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
Прозорците са ослепели,
а рамките са избелели ...
  717 
с флажолети
те докосвам
без усет
но със обертоновете
на мълчанието ...
  873  14 
Сънувай ме.
Когато мечтите те заливат,
не ти дават да спиш,
а образът ми е по лицето ти.
Сънувай ме. ...
  1351 
преди дъжда
Бранка
нямам много снимки по стените
разградени дворове
камъни събирани в тъмните нощи ...
  782 
Ще те обичам и такъв,
от себе си ще те приема.
От нарисуваното було, мой живот,
ще те откъсвам,
ще му придавам формата на вяра, ...
  779 
недокоснати струни
недокоснато тяло
със изопнати нерви
нажежени до бяло
силуетна любов ...
  712  14 
нещо в теб расте
недоумяващо
вълнуващо
дали е любовта
или ...
  1125  15 
Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка ...
  879 
кофти е тук копеле
на второто ниво
и хоризонта се е изкривил мамка му
между чифт тигрови прашки
и няколко чашки бакарди брийзър ...
  657 
Да кажа, че това е нещо средно между стих и проза... Не мога да го определя какво е!
Братко, аз съм тук. Пред теб. И те моля за съвет. Душата ми отново е наранена, братче! И знаеш ли защо търся утехата у теб? Защото
Ти си този, който ме
издигна от прахта,
ти си този, който ме ...
  651 
Изгарям от жажда...
Нужна ми е само глътка
от твоето време.
Кога ще отпия?
Може би след миг, ...
  865 
Искаш ме? Ела, вземи ме.
Имаш време, светът ни не е свършил.
Остават ни секунди до Апокалипсиса.
Използвай ги! Ела, и аз те искам.
Часовникът? Той спря отдавна. ...
  583 
поне един здрав чадър ако имам
(може и да не е червен)
и една ясна мисъл
да се хвана за края
да потъвам пак и пак и пак ...
  739 
Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...
  992 
Край сивите прозорци
на живота си
вървях
и беше само нощ,
утихнала в ридание... ...
  860  12 
Не знаех, че съм се родила.
Разбрах го, но беше вече късно - бях мъртва.
Не се отказах да опитам отново.
Родих се и всичко се повтори.
Не исках да се откажа - нали вече знаех какво ще стане? ...
  762 
Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...
  1544 
Умирам Фелисити всеки път
щом видя белите шноли в косите ти
веднъж за първата
втори път за втората
Трети път за онзи стрък утро ...
  904  16 
Демони
Душата ми се разплака, обградих се с толкова много демони,
тя пищи и моли се да спра, не бих могла, напомнят ми за любовта
и как сили съм намирала да стъпвам по огнени езици, облизващи ме!
Тя стене и умолява ме, а те разкъсват ме и учат ме да бъда зла! ...
  1451 
Промъква се през пръстите,
през порите влиза като въздух,
циркулира в главата ми,
раздира всеки нерв,
с неистови крясъци ...
  916 
Забързана, с наивни стъпки
любовта ми се препъна
в безответност
и полетя във бездната...
Посрещнаха я ...
  759 
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
  714  15 
Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...
  832  11 
Приказка
Танцувахме самба
на самотен остров...
Морето те беше изплюло.
Ти отчаяно викаше някакво момиче, ...
  665 
Тъжна съм...
Болката във мене си седи и май, че мисли там да си остава.
А аз кога ли ще намеря сили да я пропъдя завинаги от тука...
И май взех да свиквам все да ме боли.
Боли ме и искам да крещя, но нямам глас дори и да заплача. ...
  818 
Завръщане в младостта
Среща след четирдесет години,
спомен млад живее в нас.
С престилки черни и баретки
отново сме в учебен час. ...
  1339 
Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла. ...
  1977 
отварям вечно
снимката ти
(не постоянно
а навеки)
и знам ...
  887  17 
* Писмо до една приятелка
Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички... ...
  1071  12 
облаци
в слънце окъпани
обливат с прегръдки
тайни и сухи
невъзбудено тъмни ...
  826 
От колко отдавна
не съм викала дъжд.
Сто години навярно.
И заклинание някакво имаше,
и молитва, и... ...
  890 
Уверена
Когато те погледна в очите,
усещам, че всичко пак ще е наред
и знам, че вечно ще остане в гърдите
онзи сладък, мил копнеж по теб. ...
  825 
Между хълма на сърцето
и на слънцето сплита
сиво-сива и много добра
живее врана.
Намерих я когато (за пръв път) ...
  630 
На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...
  900 
Нека хвърлят камъни по нас,
с омраза нека ни заливат до безбожие
и нека всичко бяло омърсят от гняв,
нека смъкнат кожите ни и очите
нека избодат, за да не виждаме. ...
  777 
като слънце ласкаво
сияйно
търсиш с искреност и топлота
звезди от самота опръскани
но тях ги няма през деня ...
  1184  17 
разпятие господне
вечност
с орисията съпътствани
горим
от обикновените неща взаимствани ...
  684  11 
На Росица Григорова,
авторка на стихосбирката
„Капчица роса в паяжината на светлината"
„... и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,
и той ще те владее." Битие, 3:16 ...
  775 
Предложения
: ??:??