Бели стихове

3,1 резултата

Млади

Тъй млади и диви сме -
свободни като птици.
Трябва да празнуваме
своето лудешко време.
Всеки ден, всеки миг - ...
717

Ветрове

Ветрове
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени. ...
1.3K 8

Улица "Екзистенциална"

Улица "Екзистенциална"
(кратък наръчник на минувача)
Не излизай без каишка!
Не говори без намордник!
Не уринирай без нужда! ...
1.9K 5

В най-тъмните мигове

В най-тъмните си часове
аз чакам теб...
Не, че вярвам, че ще дойдеш,
но не ми остана нищо друго.
Остави ми спомена ...
996 3

Завръщам се… и няма раздяла!

Завръщах се… и оцелявах,
защото всичко в
сърцето си сплитах,
защото всяка нощ
взривяваше кладите, ...
998 4

Казваш се Невъзможност

Казваш се Невъзможност.
Ела в моята стая. На топло
изсъхват сърцата ни.
(от снимки изрязани)
Лицата ти са много. ...
1.2K 9

Тишина

Днес е моят ден рожден,
а мъждиво звездичката ми свети
и тишината ме обгръща.
Ти ме гледаш от отвъдното,
а аз с портрета разговарям ...
942 9

н а с т р ъ х в а м . . .

събуждам се
тъжно е
родих този стих
от теб
но той умря ...
1.2K 25

Очакване...

* * *
Като хралупа в дърво
притихнал в очакване,
неусетно аз чакам да мине денят
и секундите сякаш със счупени крайници, ...
1.2K 27

Понякога...

Понякога, ала само понякога,
скришом поплаквам, навеждам глава...
И пак само понякога, усещам колко съм сама...
Тогава, но само тогава,
изгубвам се в мрака... ...
1.1K 4

Неразбираемо

КЛИМАТИ
когато настъпи сезонът
за гушене на гъските
и за сресване на глухарчета
тогава климатът е умерено подходящ ...
856 5

А там остана...

Във парка на нашето детство
седя си сама на онази беседка,
седя и се сещам за едно другарство
и как сега го дели решетка...
Дочувам познати смехове, ...
764 2

Обич

Обич
В живота виждам ярка светлина,
образът на мойта дъщеря.
Облива ме със свойта топлина
и в мен събужда сили за борба. ...
1K 5

Правилна посока

Мислех, че пътя правилен открих.
На него уверено пристъпвах -
студенокръвно, страховито.
Това аз ли съм? - не се замислях.
Станах изрод, като многото навън. ...
835 2

Кой

Кой
Кой гони вълните насред океана?
Ураганът ли?
Ураганът без жалост ги мята,
впил ръце във косите им - ...
1.2K 4

Акустика

Обичам първото зелено -
пролетното.
Дори въздухът хлипа
от възторг
и изригва любов. ...
884 8

Не ме гадай, целувай ме!

Не ме гадай по пръстите на дните си.
Защото лава съм, изтичам в песента.
Изпяха ме щурчета на разсъмване.
По залез ме оплака, топла вечерта.
Тъй неугледна, влетях във миговете ти. ...
1.5K 17

Объркано дете

И мене страх ме е,
страх ме е от теб.
Страх ме е от любовта,
страх ме е да нарисувам предишния портрет,
страх ме е да бъде нейде там, с теб. ...
1.1K 2

Празен хоризонт

Празен хоризонт
Роман с отворен край
Кулиси скриват сцената
Минутите преди слънцето да започне
или приключи своята разходка по небето. ...
688 2

За любовта ще ти разкажа

От болката и те e страх, нали?
Седни до мен, ще ти разкажа,
но, дъще, думите ми запомни,
че любовта на майката е свята.
Любов - такава, дето не боли. ...
1K 18

Игра на карти

Изкарахме на масата
отново всички козове -
и дълго се препирахме
в кого е печелившата карта.
А всъщност всеки стискаше ...
1K 8

* * *

Надеждата ни тича босонога
по островърхите тополи.
Там, под отреченото небе,
което ни замеря с камъни.
Разлиствам спомени и си мечтая ...
941 3

Ах, отвори се небе

Отвори се небе, отвори се,
вземи ме при ангели бели,
целуни мойто лице,
подай ми меки постели.
Ах недей, не ми казвай това, ...
1.1K 1

Самотна по премълчаване

Разбули цялата енигма - еднозначно,
не видя стигмата в очите ми - прозрачна.
Не плача - не е вярвам в отчаянието,
да съм искрена - само това остана.
Не е химера твоят отказ, тъй очакван, ...
1.3K 5

Въпросът за същността на живота?!

Въпросът за същността на живота?!
Не съм докрай щастлив -
не съм дърво,
сред пръстите ми птиците не гнездят.
От същността си нося само малкото кора, ...
1.1K 6

Просъница

Големите жълти очи на града
премигват в просъница.
"Лека нощ!" и загасям деня си.
Някъде скърцат и сънища,
и ръце се намират във тъмното, ...
1.8K 4

За край

И се намерихме на мисълта в отвъдното.
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното, ...
919 1

Изгубена рима

Повиках римата на помощ,
но тя избяга... И сега
редя разпилени слова...
Опитвам, вярвай ми -
опитвам да ги подредя... ...
1K

Какво съм аз?

Какво съм аз?
Аз съм дете без желание за живот.
Питате защо? Защото светът е жесток.
Бавно ме измъчва и подтиска.
Сякаш дере бавно по черната дъска. ...
833 1

При теб дойдох...

Потропах на вратата ти.
За огън.
И шепа светлина
за душата ми.
Да мога ...
1.3K 1 11

Понякога в капан ще паднем

Понякога в капан ще паднем
Поледица сковала е земята,
пързалят се и хора, и коли,
навън е ледена пързалка,
падаме и много ни боли. ...
953 5

Когато съм болен...

Когато съм болен -
огън е обхванал тялото ми.
Когато съм болен -
от любов копнея по теб,
и те чакам, да ме излекуваш ...
801 3

Невъзможност

Думите ти са шепа невъзможност,
прегръдките ти - полъх самота,
и всяка целувка напомня за края,
и всяка усмивка знам, че е незаслужена.
За тебе аз съм южен вятър, ...
983 2

Визитка

На Живота гледам
с възторг.
Държи Той очите ми
отворени.
Душата ми от НЕГО ...
838 1 7

Изплуване

Събирах думи в празни листи,
за да запълня празнотата.
Себенамразвах се,
за да раздавам
от шепота си на душата. ...
882 16

Родолюбни, български следи

Родолюбни,
български следи...
Зеленее вред красиво,
чанове огласят леса...
А гайди жално извиват, ...
722 3

Добре дошла!

Любовта си всеотайдно аз раздавах.
В замяна нищо хубаво не получавах.
Глупава ли бях тъй крайностно
да се отдавам?
Всичко туй е минало конечно, ...
851

Звездата на баща ми

посветено е на баща ми
Димитър Кръстанов
Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,
но остана тя да свети вечер над балкона.
Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината, ...
2.2K 8

Свободна младост

Когато чувствата угаснат и
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...
902

Тайнството - жена

В този светъл утринен ден -
толкова свеж и чист -
Слънцето нежно протяга лъчи и ме гали.
Аз се събуждам от усмивката му.
Колко е бяло! ...
1.1K 6