Стихове и поезия от съвременни български автори
Не ме забравяй ти
А тишината днес боли във мене
и мракът стене като жив.
Не ме забравяй ти!
Аз помня всички твои стъпки ...
Щуротии
но толкова големи - Не!
С един авер - след сто ракии
окепазихме се добре:
Изгониха ни в шест от бара, ...
Душа
душата ми понявга си почива на пейката ми – с биричка в ръка,
направо покрай мене мързелува! – а римите ги пише някой друг,
и аз, нали говорят, че съм улав, ѝ казвам: – Айде, чупката от тук! –
но тя е упорита! – тя не иска без мен да ...
Ти пак си същият
откривам път към теб любов.
И някак странно, неусетно,
и пътят се превръща в зов.
Ти пак си същият, аз зная – ...
Желание
понякога и да мълча!
Душата ми да бъде твоя,
да ме сънуваш през нощта!
Да ме приемеш със сърцето ...
Какво е доброто?
отвори очи,
завъртя глава
и попита:
-Какво е доброто? ...
Ние
от доброто родена!
Ти си Вселена,
от мене родена!
Ние сме една ...
Стадото на слепите пастири
са ни повели някъде нагоре,
където ни очакват сухи репеи,
изтръгнати от ветрищата корени,
където подир дъжд едва покълва ...
Крехък свят
Чете и пише, и прилежно усвоява!
Инак
Този крехък свят
Е и ...
Игра
на сравняващия ум,
далеч от всеки шум
играят
на не се сърди човече ...
Тихите поети
Обаче...
Те и другите са слаби хора, но просто не обичат да се занимават със изгреви, залези, любовни трепети, бабини деветини и пистолети опряни в челото.
Другите, казано иначе са просто поети, които не обичат да пишат.
Другите не обичат да те занимават със мисловните си пиру ...
Ех, каква мадама...
цялата крака.
Като риба в шадравана,
зейнах, ей така (_____________)
А ченето ми изпадна. ...
Нищо лично
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...
Автопортрет със светкавици
под дрезгавия блясък на светкавици,
сега се разпродавам на автопортрети –
портретче тук, портретче там.
Поетче тук. ...
Вярвай
онзи със лукавата усмивка!
Осветявай вечно добротота
дори с пламъка на една свещичка.
Подай ръка, дори самият да си в нужда ...
Бащината къща
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...
Ода за моето мишле
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,
но със стихчетата, явно, ще умреш от глад, уви!
От дивана ми изцърка: – Спря да ходиш и на църква! ...
Детство мое
озвучени с радостен вик,
на деца безгрижни и засмени,
живеещи за своя миг.
Усмивките смели и красиви, ...
Хакер
и вчера една в главата ми се зароди.
Аз, както мога и с компютър умея,
защо да не стана кибер техник?
И започнах да ровя в интернет протоколи, ...
По слънцето не стреляйте, боли
изкашля тежък, мокър сняг в калта.
Чух „Свраката“ довършвал си Моне́
под сини сенки, с няколко палта.
Градът угасва в бели цветове, ...
Като езичник, който не подбира...
красивите слова, се чувствам днес.
И може би пред тебе губя чест,
и се разстройва звънката ми лира.
И може би пред тебе губя чест, ...
Спомен
детенце аз, меченце той.
Играехме си, спяхме двама —
детенце аз, меченце той.
До мене Мечо пак седеше — ...
Молитва за България
надянали бермуди, бяла ризка, момчетата да вихрят хвърчила,
момиченцата, опнали бял ластик, да пеят кротко: – Ема-еса-са!
И новините да не са ужасни! – да ме събуждат сутрин в пет часа́.
И майчиците с бебешки колички да кърмят в парка с ...
Граница
между нощ и ден
е тихо и красиво...
На границата
между ден и нощ ...
Спри време
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...
Рада – дъщерята на Родопа
търговецът от планината.
Но се оженил родопчанинът
и рожби седем от жената
той имал. Вълчо Казалията ...
Старите кучета
Когато всичко се оголва и става скучно.
И няма какво друго да правиш освен да скърбиш за старите приятели, подритвайки по улицата нападали листа.
Да човъркаш стари рани, или да слагаш на кантар своя и нечия чужда вина.
А младите кучета ...
Надежда за утрешния ден
свободна воля нявга ни е дал.
Премазани от времената груби,
превръщаме се в топчици от кал.
И не калта онази, от която ...
През лятото
пред пръсване
взиращи се без колебание
в отразените си образи
върху острите ножове ...
Вампири на нощта
Мъглива нощ
Нарастваща луна...
безпътица
Тъй тъмна мощ ...
Сянка в небето
Накапах свода с восъчни вини.
Не съм, не бях, не ще и бъда – птица,
а само облак, който се мени.
Под мен – гори, поля и океани, ...
Случайно на гара Варна
Ти – изпуснала влака, а аз – без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила!... Защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали. ...