Стихове и поезия от съвременни български автори
По пътеката към вечния живот – Втора част
Ще пристигне отново Христос,
с любовта да разпръсне тъмата
и прокара мисловния мост
към планета, далеч от Земята. ...
Дано поне дъждът да те оплаче
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...
Дъждовен празник
рисува капки, после с радост пуска.
Денят е тих, спокоен, не ме дразни,
дъждовно се сгъстява от закуска.
Вали си неочаквано, красиво ...
На моите хора
Помнете своите деди и история,
но не от книгите, дето ви лъжат!
Там е една фалшива и пропагандна теория
на тези, които искат да ви прекършат. ...
Не заспиват очите
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно – ...
Грешница, Светица и Жена
А съм тръгнала с краката боси, по ливади здравец да бера.
И не помня никак вече... Къщата с капчука как протече...
Тук под моста, сякаш вчера, срещна ме с целувка любовта.
Просих от звездите вино. Ръченица ситна с лудите играх. ...
Горско училище
На клоните на столетен бук,
в гъста гора, далече от тук
от орехово дърво издълбана
е закачена табела голяма. ...
Приказка с щастлив край
Във малка къща на брега
живяла царска дъщеря,
прогонена била момата
от злата мащеха в гората. ...
Едно листенце само ми е нужно
от красотата твоя да докосна
и мигом ще почувствам теменужно
уханието ти в тревата росна.
От красотата твоя да докосна ...
Дали?
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен, ...
Вкус на стих
си търся малък неочакван стих,
лъчи да пръсне от щастлива доза
и ето сред тревите го открих.
В зеленото безшумно се понесе ...
Колелото на живота
КОЛЕЛОТО на живота
и ме спъне с крясък: „'зЕми да се спреш!”
-
к’во ми пука. ...
Краят
на вече миналото Аз
нашепва:
- Върни се при мен.
Там, където се прегръщахме ...
Чистота
Да изчистим себе си от лошотията,
да, сега да почистим нашата душа!
Да не позволим да ни озлоби немотията,
и ще грейнат отново усмивки на нашите лица. ...
Духчето, което ме спасява
на дъното сякаш бях спрял,
но усмихна се в мен онзи Жорко
без когото не бих оцелял...
Той е лудо момче, шушумига, ...
През пясъчна пустиня
През пясъчна пустиня
мираж е любовта,
луна незабравима,
изгряла във нощта. ...
14+ На моя бал
макар да беше малко кривокрака.
Но аз пък бях от малък късоглед
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала ти изглеждаше добре: ...
Дарявам ти едно сърце от пламък
след залезите да ти е светило,
олтар да е в бетонният ти замък,
да разтопява горестното жило.
След залезите да ти е светило ...
Уви, през сън...
… аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън — уви, през сън…
Пейо Яворов („Благовещение“)
Тих ...
Играта на времето
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
В недрата ми
се сплели на топка и мъчно въздишат.
В очите ми спомени, години наред пазени
търкулват се бликнали, навън заизлизат.
Не! Няма да пусна тоз пламенен плач! ...
Kакво ще ми вземете?
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...
Там
там където светлината се влюбва в мрака.
Там ти ми открадна сърцето,
там едно празно тяло да се върнеш те чака.
Там където брега среща водата, ...
1,2,3,4...
да го погледнеш;
сказуемното определение
не си е у дома