Стихове и поезия от съвременни български автори
Рила планина
Моя свят
Този свят, който съм избрала
с определения за хаотичност -
в него съм, обичам и желая
от цялата му пълнота за" лудост"! ...
Препускат коне
Препускат коне във нощта…
Къде са така полетели?
Препуска и мойта Съдба
по пътища черни и бели. ...
По-крехка душа на яйце от черупка
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...
Ще се пържим вовеки в тигана
Ако съвест у нас не крещи, значи чезнем в безкрая брутално!
Аз не зная какво е това. Вън народът е смазан от болка...
Как ще минем през тази тъга? Ще успея да дишам, но колко?
Няма вече надежда добра... Добрината е сляпа и куца... ...
Раздяла
Един ден
Както всички други
преди мен
Съвсем неочаквано ...
Искам
Искам тук да дойде пролет!
Птици да се реят пак
в синьото небе на воля!
Искам в нас да няма страх, ...
На починалия старец от Бургас
и боли ме толкова много,
че ти в онзи супермаркет
падна и предаде дух Богу.
Жесток е светът за слабите, ...
В кошницата на живота
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле, ...
Приятелска ръка
Не сме тук, за да мълчим.
Оплетени в лъжи и измами
една и съща съдба делим.
Ако сега си подадем ръка, ...
Искрата
Напълни разбитото празно сърце.
Навътре към мрака нежно протегна
двете си топли обичливи ръце.
Погали грижовно лицето унило, ...
Тодоровден
с името си ти бъди благословен.
С него твоята майка те е дарила,
и светата Дева те е благословила.
Днес е хубав празник и на конете, ...
Тодоровден
Селски улици - прашни.
Тихо е. Камъни, кал.
Малки къщички - празни.
Някога някой живял. ...
Навън е пролет
Навън е пролет, красота,
случайно срещнах те сега,
блестят очите ти красиви,
сърцето грабват мълчаливи. ...
Преразглеждане на свободата
Ще мога ли любов да ви изпратя, когато вас сърцето ви боли?
Понякога това не се издържа. Ударил ни е някой силен ток.
Надеждата ни мила се изпържи и сякаш, че за нас отсъства Бог.
Ограбени, разбити и сломени, останали без пукната пара̀, ...
Пролетна Магия
крехко розова, омайващо бяла и боязливо уханна...
И дъжда ще събуди земята
А цветята, срамежливо,
ще поклатят главички ...
Положението на народа и бежанците
съчувствието и състраданието,
но в този капитализъм див
вижте глада и страданието,
някои дом и хляб нямат, ...
Мост на бездната
когато тръгнах зверски заваля,
пороите препълниха клисури
и пак се учех тихо да боля.
... а болката надхвърляше представи - ...
Послание за смъртта - аристократката
не спира да пише ми на лично
в месинжера дяволит
на лично иска ми душата
възпитана е ...
Във времена живеем – Пази, Боже!
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, ...
Мразовита сюита
присъни ми се рано призори.
Но Марта е завзела територия,
за месеци напред се въдвори.
По женски се развихря господарката, ...
Майка
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...
Разцъфващото твое обаяние...
осмисля с чудост слънчевият ден.
Неописуемото ти ухание
изпълва с нежност всяка фибра в мен.
Душата ти е свежото дихание ...