Стихове и поезия от съвременни български автори
Културист
Веднага спрях да пия Лимончело.
Преминах на режим “Балкантурист”
и хукнах по момета много смело.
Опитвах се… да бягам маратон: ...
Житейски закон
Всяка душа си има история.
Редим с думи дните – ту адски скандално,
друг път пък са нежна мелодия.
Пишем с емоции, чувства и време. ...
Дали?
да нямам вила на врата,
но, с моя си характер хрисим
попаднах точно във целта.
Не бе то месец, а години- ...
Къщата на "Стефан Богориди"
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи,
оцеляла в не един пожар, ...
Поема "Вечност"
пленена от хайку съм
кехлибарено
крило на пчела.
31.10.2022 ...
Влакът на времето
Спрях да бързам, просто спрях...
Позабавих се, изчаквам шансове,
осъзнах, че всъщност влакът днес съм аз.
Семафорите светят ту червено, ту зелено, ...
Години без мълва
без изход, без назад.
Вървяхме бавно, вървяхме странно,
неуверени във нас.
И сякаш всичко стихна ...
Птицата, която не умира – Mirjana Tomović, B.i H. 🌐
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Има една птица според древната легенда,
която в екстаз превъзхожда всички мелодии,
и изпълнението ù е незабравимо – ...
От облаците капе...
и сякаш, че небето се обрива
от толкова бездушна злост човешка.
Как се изкупва планина от грешки?
Приемаме се твърде насериозно, ...
Летящите хора
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, мир да родят.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
Има хора с толкова светлина вътре
С онова меко сияние, което топли без да те изгаря.
Но нямат нито един прозорец,
за да може да се види отвън.
Остават все така незабележими ...
***
Малката искра
Реши,
Че не й стига
Да гори, ...
Горчив сонет
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила ...
Наблюдение
тая мисъл най-напред прочетох в Интернет.
В хубавата ни страна, щедра и добра,
всеки, без закон и ред, търси каца мед.
Полицаите са курназ, но са като нас, ...
... като неук е
и кръстът му сдървен не дава мира,
през късна есен що да е, освен
лумбаго, но от туй не се умира.
На облака брадата подкъси, ...
Лакърдийка
ликуващ, лунният лъч.
В лака на люка
блести люспа – от лука,
по който плаках нощес. ...
Будители
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...
Красотата съществува
че с теб сме двама във нощта,
Разбрах, за тебе съществувах,
живее в мене любовта.
Душата ти докоснах нежно, ...
С 'est la vie
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смър ...
Животът в едно стихотворение
е литнала в съзнанието чайка. Съзнанието наше е море.
Детенцето се ражда – пеленаче, полегнало на майчината гръд.
За татко си момчето е юначе, заченато от неговата плът.
Родилното е стартовата права на нашите заплакали съдби. ...
Дълбока вода
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...