Добър вечер, седни тук до мене на масата.
Ей сега ще прелея от моята в твоята чаша.
Не ме гледай опулено и недей да отказваш.
Твойто име не е равнозначно на трезвеник.
Ти мълчиш и сумтиш изкривяваш си погледа. ...
Недей да ме обичаш повече!
Душата ти в безпътица се скита.
Копнежа ти по друга обич,
като кинжал пронизва ми гърдите.
Напразно аз пред теб възкръсвах, ...
Тежи ръката ти на детското лице,
обидите погубват го отвътре,
а сълзите му бавно се вливат в море,
в което не то, а ти ще потънеш.
Детето, което забравяш да галиш, ...
Нима можеш във стих да опишеш войната,
в лирика може ли това да сториш?
Да, наистина описва се тъгата
и мъката може в стиха да затвориш.
Но това не е нито тъга, нито мъка, ...
Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...
Тръпне тя. Гори и стене. В сърце ми.
Разгаря се и тихне. Нейде вътре пак.
И ме прегаря - до студено.
Просветвам само в този мрак.
Намеци ехидни за сребърни години. ...
Белият гълъб е символът на свобода,
на Светия дух той е олицетворение.
Лети и се рее волно в сините небеса,
свободен е полета му, едно вдъхновение.
Лети бял гълъб и среща сива бомба, ...
Светът не иска повече войни,
светът не иска вече да умират
невинните деца, мъже, жени
и от кръвта животът да блокира.
Пари и власт са боговете днес ...
Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...
Простете ни, деца, че не успяхме
да спасим планетата за вас,
за бъдещето планове крояхме,
но кокалите дърпахме към нас.
Сега небето е сякаш стомана ...
Каква война? Нима войните спират?
Коя война? От всичките поредни.
Невинни под краката ѝ умират.
И молим се дано да е последна.
А вяра в Бога? Кой ли я поглежда? ...
Сред тишината аз тъгувам,
знам, че е близо краят земен,
че във вечността ще отпътувам,
че всеки от нас е слаб и тленен.
И в религията вече се съмнявам, ...
Как е трудна такава любов, закъснялата,
пълна с много въпроси - игли,
и изтръпвам от мисли, и стопявам се цялата,
и от много любов пак боли.
А те търсих отчаяно в делник и в сънища, ...
Страхът скова моето сърце,
душата ми трепне като перце.
Железни оси хвърчат към беззащитния народ,
молят се за своя мил живот.
Огнен гняв света залива, ...
Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене, ...
Да няма война, да няма война!
Да се борят всички деца за Мира!
Мир да има, Мир да има за любимата родина!
Да се борят всички деца по света!
Мир да има на България, ...