Стихове и поезия от съвременни български автори
Човеци? Кучешкото в мен простете!
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
Мигове
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...
Мартенски сняг
зимата иска да върне назад,
без да ме пита, снежинките ръси
с бял, заскрежен от студа, водопад.
Нямам въпроси, снегът ми харесва, ...
Едно, две, три, отварям аз очи
отдавна миналите случки
седнали удобно в контражур
изведнъж извръщат
лице към светлината ...
...На Мина
Мина за Минск замина.
Мина през мина.
Замина!
Амин... ...
Да живее докрай любовта
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...
Инсомния
да не спим,
заедно?
Да изгубим реалността
прониквайки дълбоко ...
Украйна
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."
Стои и няма мраз и глад за него. ...
ЧРД
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...
Послание
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...
Дали ще си мълчите?
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
Батак
за онова старо време ти си спомни.
За кланетата, за ужасите си спомни пак,
и не забравяй историята, нея запомни.
За кървавият турски ятаган и зверовете, ...
Спомен в бъдеще време
от пожълтелия лист на времето,
а клепачите притискат сълзите -
за мечтите, в откраднато минало.
Твоят път не свършва с мен, ...
Подземно
Прашна, пуста стълба.
Няма никой тука,
всички вече спят.
Спят тук сън незнаен. ...
Това, което остава...
Нощта запалва меден свещник –
не мога дъх да си поема.
Невидима си, но усещам,
че всичко в теб е съвършено. ...
Хайку
онемяла утрин е,
пролет ли е тук.
***
Сънувам птици, ...
Танго
и две чувствени души
танцуват страстно
с пулса на тангото,
а времето отмерва ...
Слънчо и Облачко
и на високо говорят :
Кой е важен за Земята,
Кой по-обича цветята!
Почакай, Слънчо, не спори! ...
Обичане
желана, нежелана кой му пука,
най - мразена и най - обичана,
виновна и безгрешна и оплюта.
Аз мога да обичам до умиране, ...
За татко
Приседнах ей тука до теб на пръстта.
Сълзите се стичат-утеха са те,
но гневна съм, татко, като малко дете.
И питам се дали съм Простила, ...
Безименните гари са милиони
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
Между небето и земята
Между небето и земята,
между сърцето и душата
живее приказна любов,
на съвършенството е зов. ...
Вълча луна
хвърлен на покрива остър зъб.
А срещу уроки, обич нещастна –
лунно мънисто над стария дъб.
С мъка изтръгвам стрелата лъчиста – ...
Огънят на зографа
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...
Доказателство
че любовта не умира
и след счупените прешлени надежда,
и след разбитите в сърцето небеса,
ще докажа, че любовта живее ...
Обещано сърце
Време ми продай...
гласът поискващ си сребро,
сред пожара на нощта,
отъркване и грях, ...
Случайност
понякога годините минават като месец, ден
и много трудно е обикновен човек
да разбере "какво?", когато е роден.
Да срещнеш някого през този труден път ...