Облякла спортен новичък екип,
не бих излязла с годеник на пикник,
защото нямам програмиращ чип,
а друг да ме командва аз не свикнах.
Покани ме Станой на теферич, ...
Разводът…
На дело бях веднъж. Бракоразводно.
Свидетел. Да разкажа, но не знам...
Приятелско семейство са и неудобно
страна да взема, или акъл да дам… ...
Пак ми шепнат ефирни снежинки за древни послания,
пак говорят на някакъв странен, изгубен език.
Може би, ми напомнят космично, забравено знание
или с хладна ръка ме упрекват, за делник безлик.
Уж докосват ме нежно, но защо ли замръзвам от ласката ...
Пролет в душата, пролетно слънце
и красотата в очите ми грее,
пролетно светят навън цветове,
пролетно смее се синьо небе!
Нещо забравено, нещо във мене ...
Любовта се предава чрез вирус
а аз ще си поръчам една фетишистка
от дисниленд, за да си направим шамбала
от черни фантазии с бели одежди
и велурени сънища. ...
Далече си от истината пич,
такива като теб ги хрускам на закуска.
Ферари гониш със скоростта на стар Москвич,
стягай се, колана не отпускай.
Дори и срещу мене да вървиш ...
Дали светът е резултат от взрив,
или роден от светлина? - не е още ясно,
Щом с огън играем, никой не е крив,
че може и това да е опасно.
Представите свои човекът гради, ...
Пролетта с тихи стъпки се задава
и наднича с цветовете на кокиче.
С аромат на зюмбюли идва цяла,
пременена в цвят като момиче.
Плисва със своите бои земята ...
Ще имаш само вълнолом от спомени
и бурята връхлитаща на тишината.
Решетки - мислите, с длето недооформени,
ще ти наденат шлема изкован от самотата...
Звездите със студени пипала ще те докоснат. ...
Не сме родени да сме цяло,
не се пресичат вече наш'те пътища.
Губим и време, и сили напразно,
отдавна знаем, че не сме си бъдеще.
Събираме отломките по навик, ...
Не съм пиян от виното червено,
което много бързо ме опива.
Не съм пиян от неговата нежност,
която в мойте жили днес лудува.
Не съм пиян от думите на халост, ...
Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.
На щанца ски обула, по въздушна струя, ...
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
Самотата има образ на килия
и търсещи ръце, като безбрежия.
Студена, сякаш кожата на змия.
Отровна, като глътка безнадежност.
И мъчна, като болка след раздяла. ...
Тържествен обет, посветете на смъртните
И помен за Бога ви срамен
За достойнството станало мрамор
От вашият поглед измамен.
Злодеи със приказки чудни ...
КАК ДА СЕ УБИЕ СМЪРТТА
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Сигурно нюансираните лица са виновни
и онези невинни инфекции;
и онези полуживи, глупави ...
Пак е двайсет и първият ден, февруари.
Ту е зима студена със полъх на скреж,
ту е пролет с подали глава минзухари
и със мирис на фрезии приказно свеж.
Февруари е пак и е двайсет и първи. ...
Каляската е спряла под прозореца,
а приказката дреме пак проклета.
Лакеите са просто низки хорица,
навременно превърнати в мишлета.
И кулата ми като тази в Пиза е, ...
Като вятър луд хуквам на някъде,
не се плаша от нови неща.
Спирам дъх да поема понякога,
след това все по-бързо летя.
Много зими през мене преминаха, ...