Поезия

253,1 резултата

"Редът"

Мъката ви ме трогна силно,
такъв ни е "редът" - бедни сте,
сълзи по вас леят се обилно,
всички искаме правда и щастие.
Чувствам се като Дон Кихот, ...
801

Докога, народе?

Народе мой, защо се оставяш на заблуда да те обричат?
Дънов, Ванга, Лулчев, "дядо" Влайчо, те са ти "светци" и на тям подобни се надяваш,
и не видиш, че към дверите адови теб те водят.
Толкова ли силно желаеш с лукавия да пируваш?
О, народе маловерни, здравото учение Христово си ти изоставил, ...
1.3K 4

Снимка

Още пазя приказната снимка,
която събира моята съдба,
която под хладната завивка,
плаче с неутешима тъга.
Вярвам в лунната светиня, ...
829

Защото…

Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...
947 3 11

За една любов

А нашата любов е като есен,
тъй силна, тъй променяща, тъй мокра от сълзи.
А нашето мълчание е песен,
китарен стон, две вкопчени души...
Очите ни се търсят колебливо, ...
899 2

Сняг

Сняг
Прозорец свети. Тъмна е нощта.
Снегът вали. Натрупал е във двора!
И улицата пуста е сега.
Студено е и няма вече хора! ...
1.2K

Първата буря

Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...
887

Топлинка

В студеното има топлина,
стаена в кристала на снежинка,
дарена е от космоса искра,
на Бога най-хармоничната картинка.
Снежинката отразява топлина ...
757 1 1

Извън обхват

Абонатът е извън обхвата
на своето тяло
Извън обхвата на всички неща
И като цяло...като цяло…
На абонатът хич не му пука ...
1.1K 1 4

Небесен невъзвращенец

НЕБЕСЕН НЕВЪЗВРАЩЕНЕЦ
Шепа звездно просо разпиля
Бог нощес над смълчаната бездна.
И светулка – несръчен жътвар,
с лунен сърп до разсъмване шета. ...
752 5 10

Дотолкова

Дотолкова премръзнали душите ни,
студа отдавна не усещат.
Те даже вече мразят слънцето
и всяка топлинка насреща.
Ала по памет, нейде издълбоко ...
2.1K 7 11

Един живот

Продължение на стихотворението ми:
"Болка"
Един живот безгрижен, подреден,
кариера, сватба, дом, деца.
Един живот с добри другари ...
1.5K 3

Изгубена битка

Обичта по-силна е от нас самите.
След всеки край е все по-жива.
Как да се откажа от такава, питам?
Липсва ми само, докато дишам.
Зная, трябва да се лъжем по принуда, ...
910 2

Гурбетчийки

Те са мирни и кротки жени,
над децата си бдят кат' орлици.
Наши майки и наши сестри,
полетели в тъмното птици.
На гурбети по къщи и двóри ...
1K 2

На майка ми

Отново с мен
В памет на майка ми
В моя дом, в моя ден
виждам мама отново,
сякаш сън е за мен, ...
550 2 3

Само с теб

Моят сън е злощастен, когато
вън върлува студената зима.
Все се питам: Прекрасното лято,
с теб отново дали ще го има?
Но се сепвам в потта от съня си, ...
1.4K 9 13

Hа вятър плява

И то е станало такова,
каквото и самото време.
Уж слънце. Грее, а свръхнова,
в сърцето му искрящо дреме.
Зенит, надир, дали ни пука? ...
690 1 5

Залез

Понякога животът ми
тъжи за мен,
но не и аз
и съм напълно откровен.
Животът рядко ...
1.1K 1 2

Декември

декември
влиза
в своето владение
и чака
окрилен ...
669

Сърце

На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ. ...
692

Звезден бокал

Небето тази вечер е бокал
събрал е в себе си
сълзите на всемира...
Звездите са далечни -
примигват с неонова ...
1.1K 1 3

Нещо

Нещо в храстите се гуши,
през лес вековен аз вървя
към мене плъзва
гъста, лепкава мъгла от тъга.
Неволята към хората отново ...
1.1K 1

Ти

Поезийо, не си ли ти заблуда,
един фантазен, иреален свят,
завихряне на мисли луди,
приумица на не един събрат,
обикната от всеки рицар ...
1K 3 15

В сърцето няма да е есен

В сърцето няма да е есен
Утихна есенният вятър,
навън отново заваля,
от цветната красива есен
не е останала следа. ...
1.1K 1 2

Подписано със снежен щрих

ПОДПИСАНО СЪС СНЕЖЕН ЩРИХ
Глухарчето е къса свещ, която в залеза догаря.
Часовникът отмерва шест, махалото нощта разпаря.
През парцаливия хастар се ръсят премълчани думи.
С тях да запълня не посмях опразненото помежду ни. ...
1.5K 5 5

Затворена любов

Пленена птица в каменен кафез –
една любов, обречена да свети,
в пределите на жалкото ни „днес“,
се гърчи, на света сред ледовете.
На изгрева с жаравата гори, ...
798 4 7

Възхвала на Демокрацията

I. Преходът
Със свобода всяческа, отведнъж,
народът ни сподоби се
(едва не го уби) - всичко може вече
да прави и струва ...
551

Песента на победата

Над бурно море пеят птици бели,
светло сбъдване в мечтите им звъни,
всяка сутрин слънцето ги буди,
с бяла вяра в идващите дни.
Повярвали на светлото в сърцето, ...
978

Хоризонтът е илюзия

Безкрайна крива си е животът,
а ние го живеем геометрично.
В частност – стереометрично.
Сновем си от изгрев до здрач
в очертания на квадрат и кръг ...
951

Отдавна светлото не стряска дявола

Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени ...
937 7 11

Сърце

Слънцето с усмивката ти,
виждам как се слива
и небето откривам в твоите очи,
докато гласът ти топъл,
в сърцето ми,любов, бродира ...
1.2K 2

Първи сняг

Андреевден. Снегът е нацъфтял
за първи път от есента до днеска –
изящен, чист, добър, уханен, бял,
светът ни е превърнал в снежна фреска.
Върви и си ухае вътре в нас, ...
607 1 3

Свраката

Подгонили свраката, много говорела:
"Трака -та, трака, трака - та, та...".
С всички се джънкала, карала, спорела:
"Трака - та, трака, трака - та, та...".
Все дудунясвала, мрънкала, дрънкала: ...
719 1

Опит за аналогия със Спиноза

„verum index sui et falsi“ — Spinosa* **
любовта —
светиня
е
и ...
593 1

Двамата влюбени

ДВАМАТА ВЛЮБЕНИ
В тълпата съзрях познато лице.
Чудих се дълго чие, но изведнъж..
по устните, очите, косите познах аз момче.
Момче, което бе превърнало се в мъж. ...
1.1K 4 3

Кървящо Мълчание

Мълчи покоят сред кървавата пепел,
която се разпръсва винаги от смъртта,
която ме превърна в плачещ свидетел -
на неживялото сърце в младостта.
Мълчи небето, разнищено от злоба ...
1.1K 1

Mаскa за глупачки

И бягаме от себе си, но жива,
една заблуда на любов се прави.
Абсент отровен - спомени налива,
пред другите сме мъдри и корави.
А нощем ничком паднали как тъжно, ...
715 4 10

Зимен сън

Снегът нечуто навалял. Кога?
Последни листи вятърът разбърква.
Ноември тръгва, с мъничко тъга,
а от небето, тихо като в църква,
и стели снежнобял и ласкав пух, ...
538 3 7