Стихове и поезия от съвременни български автори
Приказка с щастлив край
Във малка къща на брега
живяла царска дъщеря,
прогонена била момата
от злата мащеха в гората. ...
Едно листенце само ми е нужно
от красотата твоя да докосна
и мигом ще почувствам теменужно
уханието ти в тревата росна.
От красотата твоя да докосна ...
Дали?
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен, ...
Вкус на стих
си търся малък неочакван стих,
лъчи да пръсне от щастлива доза
и ето сред тревите го открих.
В зеленото безшумно се понесе ...
Колелото на живота
КОЛЕЛОТО на живота
и ме спъне с крясък: „'зЕми да се спреш!”
-
к’во ми пука. ...
Краят
на вече миналото Аз
нашепва:
- Върни се при мен.
Там, където се прегръщахме ...
Чистота
Да изчистим себе си от лошотията,
да, сега да почистим нашата душа!
Да не позволим да ни озлоби немотията,
и ще грейнат отново усмивки на нашите лица. ...
Духчето, което ме спасява
на дъното сякаш бях спрял,
но усмихна се в мен онзи Жорко
без когото не бих оцелял...
Той е лудо момче, шушумига, ...
През пясъчна пустиня
През пясъчна пустиня
мираж е любовта,
луна незабравима,
изгряла във нощта. ...
14+ На моя бал
макар да беше малко кривокрака.
Но аз пък бях от малък късоглед
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала ти изглеждаше добре: ...
Дарявам ти едно сърце от пламък
след залезите да ти е светило,
олтар да е в бетонният ти замък,
да разтопява горестното жило.
След залезите да ти е светило ...
Уви, през сън...
… аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън — уви, през сън…
Пейо Яворов („Благовещение“)
Тих ...
Играта на времето
завеса на облаците,
ръждясал натежалия следобед,
бавно се слива със залеза.
Припламна тишината, като димяща ...
В недрата ми
се сплели на топка и мъчно въздишат.
В очите ми спомени, години наред пазени
търкулват се бликнали, навън заизлизат.
Не! Няма да пусна тоз пламенен плач! ...
Kакво ще ми вземете?
а за други все бяха пендарите
Конят, белият в ранни зори
тихо в кланица водят го старите,
побелели коняри и пак, ...
Там
там където светлината се влюбва в мрака.
Там ти ми открадна сърцето,
там едно празно тяло да се върнеш те чака.
Там където брега среща водата, ...
1,2,3,4...
да го погледнеш;
сказуемното определение
не си е у дома
Емоции (стихотворения)
Залези неизживени,
рози от буря съкрушени.
Пеперуди в прахта умрели,
брегове далечни и студени. ...
Патриот
Трикольорът ми е втора риза.
На широкия ми гръб отзад
Левски съм си татуирал.
В крайграничните бразди ...
Такава съм
морета - онемели от въпроси.
Понякога разхвърлям, затова
пейзажите ми са ужасно нескопосани.
Започвам дните си без имена ...
От щастието се отказа
На самотен остров посадих цветя,
те разцъфнаха така красиви!
Исках само да са в твоята душа,
но си тръгнаха те мълчаливи. ...