Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Вътрешен диалог

Искаш ли да видиш моя гняв?
Искаш ли твоята вяра да пречупя?
Искаш ли да видиш моя мрак
И най-накрая да повярваш,
че светът е истинска заблуда. ...
926

Вдъхновено от "Болница" на Атанас Далчев

Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи. ...
1.2K 2 5

Объркан дъжд

Ти… дъжд безкраен и проливен.
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия, ...
545

Писмо от неродения ми внук

Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...
721 10 21

Всеки миг

Ако утре намериш причина
да се сърдиш за днешни неща,
ако бъдеще смесваш със минало
ще е болката твоя съдба.
Ако днес не мечтаеш за утре, ...
560 2 4

Тъй стори ми се

- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души. ...
1.1K 9 9

"Ескимо"

Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
773 6 14

Изморих се

Изморих се... от тъпи скандали!
И от мъки в семейната прах!
На жена ми... ще купя сандали,
и ще кажа без никакъв страх,
че дошло ни е - време разделно! ...
818 4 26

В движение

Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...
644 1 6

Към приятелите

Към приятелите ми, които обичам и уважавам!
Бъдете благословени!
Ще си отида някой ден и аз.
За мен животът просто ще приключи.
Ще тръгна сам във сетния си час. ...
601

Дали е орисия

Дали е орисия без рана да боли?
да гледаш и не виждаш, сърцето да кърви?
От чужди грехове така да ти тежи,
и тайните им бавно да те давят,
безчувствен на течението си се оставил, ...
703 5 12

Дали

Нощ първа и последна
с балади на Металика.
Луната крайбрежна
в седефена семантика.
Дали ще се видим пак, ...
687 1

Колелото на живота

Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...
864 3

Дяволски сълзи

С дяволски сълзи заплаках мълчаливо,
с дяволски сълзи без чувство грам.
Вече, ако плача, казвам ви учтиво,
с дяволски сълзи ще плача, знам.
Няма да разказвам, няма да говоря, ...
395

"Къде ми са детските книжки?"*

Къде изчезна онзи Питър Пан?
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
2.3K 21 32

Обуло левия сандал

През юни мойто детство си личи –
изщракало тирантите накриво,
обуло левия сандал търчи
на вятъра да върже кукуригу!
Прозорецът е с форма на сърце, ...
1K 21 28

От гроба да се вдигне днес Алеко...

Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...
446 1 7

Празник

Днес е първи юни,
празник на детето.
Свети слънце златно
горе на небето.
Пеят птички пойни, ...
683 3

Не се сърдете

И този дъжд, ще си отиде,
не се сърдете на гласа му.
Ще вземе пак да се обиди
и дълго, дълго, ще вали.
Не се сърдете, че е мокър, ...
479 2

Hе ме помнете мене, будалата

Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...
346 3 8

Какво са децата

Попитали Господ, какво са децата,
ще влязат ли нявга в Рая мечтан.
А Господ се спрял и поклатил глава,
повикал децата, помилвал ги с длан.
Те вкупом, ще влязат в Рая! Помнете! ...
648 1 2

Разказвам ти от векове...

Разказвам ти от векове
аз приказки за любовта.
За теб изкачвам върхове
все следвайки те със мечта.
И идеал е пролетта - ...
1.2K 2 9

Тиха вечер

Радост ти ми бе далечна.
В дните бавно избледня.
Обич обещаваш вечна,
но отдавна отлетя.
В каменни стени се блъскам. ...
593

Учителю...

— Учителю, що
е „даскалолѝвница“?
— Знаниепо̀й е!...
..............................................
друга редакция: ...
509 1 1

Страни ветрове

Бушуват страни ветрове!
По спиралата на времето
се спускат и разтварят новите
страници на близкото бъдеще!
Какво ли ще бъде занапред? ...
723 1 8

Само броката ни липсва

Сто и дванайс'то място -
слово със гриф „свобода“
В наш`те глави ли е тясно
или сме с робска душа!?
Хитрата сврака накрая ...
520 2 4

Светът на огледалните

Отблизо се вглеждам в очите ти.
Да, колко вярно отразяват.
Тъй огледални и повърхностни,
дълбокото не разпознават.
И ми е тъжно, че светът ни ...
1.6K 4 21

Миг

Прегърни ме преди да заспя!
Медно слънце се дави в морето.
В този миг нека свърши света
И се гмурнем в небитието.
Заключи този миг! Съхрани го ...
984 2 9

Внучето

Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди ...
1.7K 1 4

Мравката и човекът

Човека: - Бабо мравке, где така* ?
Мравката: - Тръгнала съм за храна.
Ох,тази наша държава
на никого нищо не дава.
Трябва да храним с лъжици ...
1.1K 1 4

Непростимо

Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...
1.4K 7 17

Старите неща

Вече изкачих върха на чувствата
/и няма, мисля, връщане назад/,
ритнах си дори и стълбата
/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -
сега над мен е звезден необят, ...
869 2 6

Първата... Първият...

„Като те видях,
прехласнах се по теб и
онемях...“ — пред Бог —
на първата жена тъй
първият се мъж призна!...
445 1 1

Ти ме спаси

Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях,
но до мен никой не се опита да стигне.
И тогава твоята Святост ме озари, ...
848 2

Тъжни стихове

Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...
1.2K 7 14

Затворих очи

Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
1.1K 10 22

Обратно броене на цветовете

Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...
2K 3 10