Стихове и поезия от съвременни български автори
Благодарност
След
като
на Бог си
благодарил ...
Онова видео за битите хора
на онова видео се видя.
Губя хладнокръвие, покой,
че на битите никой не завидя.
Хайде сега, хора, помислете - ...
Край барата
Син
покров
над мене,
под мен килим ...
На моя син Преслав
Аз не знам добър баща ли бях?
След време може би ще ми го кажеш?
Старах се. Даже мисля, че успях!
Сгреших ли някъде, ще ми покажеш! ...
Мъдрост
вчера чух го като притча
и в моята душа
запечатах с любопитство.
Имало един младеж... ...
Кръговрата на живота
Живота е забързал своя бяг.
И побелелите наши коси,
мъдро, мъдро блестят.
И гледаш някак отстрани, ...
Дъждът
Дъждът ни завари на улица шумна,
той мокреше наште лица
и ти се усмихна, и в мене погледна,
но мойте сълзи не видя. ...
Учителко добра
дори се мъничко смутих,
когато на чина от ляво
седна със червен молив.
Грешките ми ти поправи ...
Моята сестра
Когато домът е пълен с деца,
радостта е умножена по две!
Двойно щастие е, щом имаш сестра.
Така е! Имам те … теб! ...
Ода за Зайчи връх
издига се в равно поле
закръглена, но и скалиста,
до древния град Кабиле.
На картата диря я с лупа ...
Стъклени облаци
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...
Primula veris
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...
Подари ми щастието
лудото желание за радост!
Искам този свят, изпълнен с красота –
светлото сияние и младост!
Песента и любовта да бъдат с мен, ...
Спомен с Обичам те!
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача ...
Защото любовта е жива в мен
защото любовта е жива в мен.
Че те желая пак ще го повторя,
ще бъде светла обич всеки ден.
Щом зърна изгрев с първите лъчи, ...
Ех, че ми додея...
с всичките им безсмислени думи,
додеяха ми жестовете, случките,
разтегнатите сто и два локуми.
Додея ми шумът в ушите - ...
За рамото - благодаря
спокоен поглед, нежна гръд,
строиш ни приказна планета
и водиш по неравен път.
Сълзички триеш, връзваш рани, ...
Махмурлук
Уж, че нещо правим, но не е готово.
Слънцето узряло, ведро е небето.
И куражът цял е,но пък е горещо!
Ето,че е време! Вик наддава някой. ...
Любов не е това за ден, за два...
В синхрон за теб жадуват сетивата
и в радост, и в тъга благословя,
че днес поне те имам във мечтата.
Не чувстват и сърцето, и душата, ...
На нашите учители с любов
да кажем днес, благодаря,
за грижите безчет неспирни,
за благородните дела.
За знанията, за труда ви, ...
Захарно сърце
Две плюс три написах равно,
вече не подсказва мама
„Пет!“- Учителката: „Браво!“
Много я харесвам нея, ...