Стихове и поезия от съвременни български автори
Когато си тръгнеш...
Не искам да събуждаш обич в мене.
Не искам да раниш сърцето с власт
и после да съм сам, сломен и беден.
Не бива да играя в твоя цирк, ...
Живееш, скъпи мой в измислен свят
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...
Безотговорни
тези, които не сключихме застраховка "Живот",
тези, които избрахме да поемаме рискове,
тези, които само на Свободата се подчиняваме.
Оставете ни да умираме щастливо - ...
Тя
няма време, не свежда глава,
не поглежда встрани, не прекъсва,
тя заключва и всички слова
и не гледа в небе от коприна, ...
Утрото е по-мъдро от вечерта
и слънцето ще слезе там, зад хребета-
без разлика от твоя пол и възраст,
напук на твойте планове за светло.
Ще бъде нощ. Е, може да е лунна, ...
Човек срещу Луна
сам, че си на тоя свят.
Дъжд вали и ти в небето
взираш се напълно сляп.
Път на всеки във сърцето ...
Целувка за лека нощ...
Не ме лишавай от целувката, която
за „ Лека нощ” ми беше обещала-
ще стане страшно, даже и Земята
ще спре...Ще спре да се върти тогава... ...
Любов без лудост?
Не признава пътищата.
Нито лудостта,
но що е то...?
Любов без лудост? ...
Йордановден
с името Йордан си ти благословен.
С него твоята мила майка те е дарила,
една майка любяща сълзите си не скрила.
На този светъл празник е кръстен Иисус Христос ...
Зимно щастие
разпява слънчевите зимни ноти,
студът си спи, снегът ми се размина
с обувки розови, не черни боти.
Усещам вкус на зимна мимолетност, ...
Истината
Беше слънчев летен ден
И във рая Българинът си работеше благословен
От цялата вселена наедно ...
Правеше си разсад,засаждаше дървета и цветя... ...
Споменът по теб...
А чудни твои думи в локви плисват.
И почна да ти пари в две очи,
когато чу, че с остър спазъм дишам.
Когато чу, че в дъжд един съзрях, ...
Някога
Разпиляна същност
вред из Необята –
тръгване, завръщане,
волността на вятър... ...
И в края на света...
а кретат в малък дом и с две деца.
Цветя и сок се раждат в онзи троскот
и светят над градина сто слънца.
Когато вятър реже с остра болка, ...
Метафора за вечност
Дори не знам дали ще се опита.
Прилича на изгубен, мрачен хъш,
привикнал с ризата си от коприва.
На ранина не я изплетох аз – ...
Хора
облечени в уникални слънчеви тела
,дарени сме с уникална сила,
непресъща за тъпанара и дебила.
Имаме си и свободна воля ...
Като мечта недостижимо
прилича ми на авантюра,
в душата болката е спряла
и чувствата е съхранила.
Картините на щастието ...
Господ си спи
значи в Румъния също не спят.
Но за какво ли, за тях да говоря?
Те вече министри, си имат в затвора.
Уж сме еднакви, ама не сме. ...
Измерения
където море и небе
се докосваха... в плътно синьо
и едно в друго, се бавно преливаха...
Бях на място, където ...
Някъде във времето…
сърцата ни прочетоха се в едно.
Септември беше лято в обятията ти,
Слънцето и Луната грееха заедно.
Октомври в танца на листата се изгуби, ...
Падането отвисоко
тъпкахте хора бедни, раними.
А най-тежко и най-жестоко
е падането отгоре, отвисоко.
Не се свенихте да използвате сила, ...
Зимна радост
и мека зимата расте,
лъчите леки са, не парят,
и чувство стих ще оплете
от думи, рими, весел ритъм, ...
И там... откри човеци Диоген.
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...
Сбогом, керван от илюзии
толкова токчета тънички,
стройни крачета и лунички,
нетърпеливи и мънички.
Мислите хукнаха влюбени, ...
Вдъхновения
Залутани
да уредим отсрочки,
в света различно неопределен,
загубихме опорните си точки ...