Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще чакам теб до края на съдбите
Така ли пожела, да съм отвън?
Ще можеш ли да спреш и тях- душите-
и влюбения им, ефирен сън?
Не можеш да прогониш и мечтите, ...
Не ще предам в миг своята мечта
небето облаци покриха сиво.
Лъчи не галят искрено света
не виждам ли лицето ти красиво.
Тъгуват с мен дървета и цветя, ...
Без теб е изгревът далечен
понесъл тежката си мъка?
Без дом сърцето ще се скита,
не иска любовта разлъка.
Опарена, душата свита, ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 35
Мама ми каза, че дълги години
дневник е водела. Още във скрина
пази бележника, ситно изписан.
Аз го открих и направо бях слисан. ...
Tака минават моите години...
часовникът – на полунощ, без три
и пак са ми звездиците сестри -
в небето ми – от злато пеперуди.
Детето в мен се всекидневно чуди, ...
Дори да лъжа
Дори да лъжа, пак обичам,
на мене писна ми от суета,
напразно думи не изричам
и вярвам в чувствата и любовта. ...
Юлско утро
страстно стръмния каменен бряг.
От морето лъчите изплуват
и обръщат звездите във бяг.
Юлско утро. Посрещам Джулая ...
Нашето лято
Старият шлагер с вълшебните думи,
песен с мелодия нежна, която
вечния мост изгради помежду ни.
Още усещам дъха на морето, ...
Смолян
сякаш сладък памук,
вятър движи в небесните шири.
Родопи мълчат
под зелен ямурлук, ...
Ваксинационно щастие
и сякаш обещават чудни гледки,
и купища забравени наслади,
а всъщност са продукт на алчни сметки.
Макар че хората не ги долюбват, ...
Горска фея
с прашеца ръся своите мечти,
танцувам, пея и се смея,
обичам хората, горите и полските треви.
Аз нося светлина ...
Две души
Яворов
Две души във мен живеят,
толкова различни те
и не зная как умеят ...
Деверова жалба
Къде изгуби се любими братко –
къде замръкваш и къде ли спиш ,
замина някога ти уж за кратко,
а от години отговор дължиш?... ...
Доверието
Доверието то идва направо от душата,
преминало през твоето добро сърце.
Протегната ръка приемаш с усмивка,
една вяра в човека, приемаш негова ръка. ...
Моряшко прощално
на С...
Аз не забравям, че сме смъртни –
орисани сме си така
и Вечността ще ни опърли ...
Ако ти ме напуснеш
а ще махна пердето в очите.
Ще почерпя с ракия, даже твойта рода
на ергенски банкет в “Под липите”.
Ще нахлузя костюм, и с прилично бомбе ...
Моето лятно момиче
че лятото, сякаш с въглен история пише.
Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,
да чуя как идва моето лятно момиче.
Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада! ...