От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...
Звездите са студени тази нощ.
Блестят като изцъклени светулки.
В огромния небеснозвезден кош
пулсират космолитните отломки
на кораби със пътници изгубени ...
В тишината роди се една сълза,
и попадна в погледа на твоята душа,
чуваш ли как шепне това сърце,
без думи, без време за любов,
само с спомени за младостта, ...
Ще ми простиш ли, думите неизречени,
потулени с булото на вечерта?
Ще ми простиш ли, погледите хвърляни,
към твоето красиво лице?
Ще ми простиш ли, редовете запълнени, ...
Проблясъци не искам... и миражи.
Мълчанието в тебе надделява.
Не казваш нищо днес. Какво те плаши?
Не ще си тръгна и да те забравя.
Горенето е тук и то остава, ...
Август като морска мида се разтвори,
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна, ...
ТЯ: Прости ми, отче, аз не съм оттука!
Чорапчето ми май ли се усука?
Изчакайте, сега ще го оправя!
Намира цял ден то не ме оставя!
СВЕЩЕНИКЪТ: Но, дъще! Ти не си във съблекалня, ...
Ръцете ти – талян за ветрове,
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа, ...
Съдбата пепелява - гукащ гълъб,
навярно ще се чувства изоставена,
когато се усмихне пътят дълъг
на спомена в горещите ѝ стави.
Ще легне на земята, поизплашена ...
Двете бучици лед разтопяваха мрака
и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,
той повдигна очи, а секунда изтрака,
две вълни я събориха в стъклена чаша.
„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни, ...
И да искам не мога да страдам така,
както страдах за всяка раздяла.
Не нагазва се два пъти в съща река,
или аз съм, виж ти! Помъдряла.
Огледало едно ли разбих на сърчи? ...
Един портрет като утеха само,
на лик любим, сега държа в ръце.
Макар и в него да се взирам нямо,
говори нежно цялото сърце.
Погалвам с пръсти бялото лице, ...
Във звездна нощ, сред гъстата трева
щурче с цигулка свири нежни трели,
унася мисли, чувства, сетива ...
Под свод небесен скитник съм безцелен.
Астероид възседнал, Малък Принц ...
БЯЛО ЛИСТЧЕ
Гледам те, галя те листченце бяло,
тъй си невинно, кат' булчинска рокля.
Масата сякаш с дъх си подпряло,
чакаш мастило, теб да намокря. ...
Ако ти ме напуснеш... Къде хукна? Хей,
само казах ако – недочуваш ли нещо?
Да си тръгнеш от мен, не помисляй! Недей!
Че ще тръгне на зле. Опако и зловещо.
А забрави нали? Млада бях и след мен, ...
Свободна съм!Така ли не разбра?
Фениксът възкръсва сред жарава -
жаравата във моята душа,
която ти отрови и погази.
Не те осъждам. Ти ще разбереш - ...
Те се спускат по стръмния склон на червените залези,
силуети на призраци тихи над сънния град
и с последни зари се превръщат в отблясъци алени,
да докоснат очите и човеците с мир да приспят.
Имат форми и смисъл различни – ту приличат на приказки ...
Не се променям. Едносъщен съм.
Такъв, чак непонятен до съвсем.
Единствено си сменям само къщите.
Във дом не случих никого за мен.
Вероятно ме намери тъй, случайно. ...