Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Ще пее славеят, ще пее

Славей е душата на поета,
трели откровени пръска тя.
Винаги от искреност обзета,
неин идеал е любовта.
Нежен глас лети открил мечта ...
610 2

Изкуството - жертва на материалния свят

И отново сетих се за теб
Бъдеще така неясно
Какво ще правим занапред?
Толкова ли ще е ужасно ?
Адвокати, биолози трупат пари ...
648 1 1

Почти инфарктно

Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта ...
3.6K 29 45

Думи от магия

Когато текстовете са с вълшебство изтъкани,
със думи от магия тъничка изплетени.
Тогава чудо е да бъдат просто тъй разбрани,
дори стократно да са всеки ден прочетени.
Когато нужно ни е само третото око, ...
589

Незапомненото щастие

Магията на незапомненото щастие
откъсва се като черупката на мида
и стапя сляпото мълчание,
както сълзата разтопява книга.
Една сълза самотна във дъжда ...
897 3

На сестра ми, с любов!

Посвещение
...
Празнувам твоя юбилей,
държа в ръка кристална чаша,
не - шампанско ми налей, ...
1.5K 1

Обичай ме

Обичай ме
Обичай ме, светът ще чака,
защото той е в твоите очи!
И аз каквато съм – такава
ще бъда в сънищата ти – мечти! ...
568 1 2

Пролетна ревност

Снежният вятър на мойта душа
бе пробит от кокиче ревниво.
На игра вихърът завъртя
преспите сняг завистливи.
Всяка бързаше да е тя – ...
1.1K 6

Умни сме, умни сме, много сме умни

Умни сме, умни сме, много сме умни,
с думи маскирани – много добри,
то на бунище пожар, като лумне –
сухо, сурово и мокро гори.
Смели сме, смели сме, колко сме смели, ...
583 8 7

Фейсбук

От парламент няма смисъл.
Всички са вече тук...
Къде? Напрегни мисъл...
Точно така - фейсбук!
От издатели няма смисъл. ...
526

Пролет

Пролетта звъни, звъни, звъни
и ни мами : " Грабвайте багажа!"
Идват топли, безметежни дни.
Приказки за тях ще ви разкажа.
Нежен цвят вали - априлски сняг. ...
1K 2 1

Сред милионите звезди

Сред милионите звезди във небето
Наречена има единствено и само една
Която осветява и ми топли сърцето
Носеща името на моята любима жена
Тя премахва от живота ми мрак и тъма ...
1.1K

Красивите жени

Красивите жени
Вървят красиви жени, минават покрай мене,
с високи токчета, с дълги хубави крака.
Не знаят че в мене дон Жуана вече дреме,
крачат гордо с високо вдигната глава. ...
553

Лекувай ме нежно

Увиснала на кътниците
шести-седми,
горе вляво-вдясно,
на връв, промушена
през синусите; ...
619

Време разделно

Дни за размисъл, време разделно,
тежък избор ни чака преломен.
Този път не залагай на дребно,
нека изборът бъде достоен!
Не, не казвай от мен не зависи ...
1.1K 1

Ех, животе

Казват, че когато се родим
душата ни е като лист хартия-
бял и чист, и невредим.
По моя живота рисуваше с тиня.
Изцапа го още в невръстни години ...
485 4

Момичето

Момичето, което аз обичам,
има очи като морето и усмивка на дете.
Косите ѝ са пламенни къдрици,
скрили цяло звездното небе.
Момичето, в което се оглеждам, ...
1.4K 1 11

Смелост

Когато светът ти се стори тесен ,
потърси отвъд познатото
във листата опадали, без да е есен,
във морето безкрайно от лятото.
Направи снежка топка от пясъка ...
1.5K 1 3

Пролетно прераждане

Спомен остана невзрачната зима,
снегът в сърцето ми за път се стяга,
нова каляска днес слънцето има,
пролетни ръце към мен протяга.
Дръзко пулсира вълшебна надежда, ...
517

Селения, сънувани наяве

Тахан и мед– небцето триумфира,
амброзия за богове избрани.
Целувай вред, и скришом, и в ефира.
С възхита, пряко строгите забрани.
Изцежда сочни капчици позлата ...
1.3K 3 4

Последно

Духът е обречен на тебе, любов!
В очите те гледам, далечен...
Не виждам те - просто съм зов.
Докосвам те, просто без тяло,
дори не е с мисъл - не знам... ...
905 19 11

Кантар – (Христо Петрески, Р. Македониja) 🇲🇰

КАНТАР
Колко тежи един обикновен кантар,
този същият кантар,
с блюдото, с веригите, с куките,
с дългата лента, с мярката за тегло? ...
839 2 18

Гълъби

Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
2.2K 7 8

Неприказка

Със сигурност, не беше принц на кон.
Не бе и роклята ми от коприна.
След трета чаша вино, даже кой
кого целуна, губи се с годините.
След тази вечер прашният ни град ...
1.1K 10 15

В предверието на бурята

В предверието на бурята
... тъй Океанът е прекрасен,
че просто спира ми дъхът!...
Завихрен в залеза изящен –
вечерен бриз ми сочи път... ...
1.6K 1

Вечер с лодка

Вечер с лодка
... птица някъде изкряка
като изстрел проехтя –
изведнъж се струпа мрака
неизбежен на нощта... ...
687 1

Може и така

Да устоиш и издухаш ветровете
да надвиеш и вледениш ледовете
огъня да разпалиш и изгориш
водата да удавиш и пустинята пресушиш.
Това се иска от теб, за да си пълноценно живял ...
754 1

Плач

Плача като гледам тъжната картина
как хора ровят в кофите за боклука
и бездомници от глад гинат,
но на вас явно не ви пука.
Плача, че не сме нормална държава ...
671 1

Знаеш ли...

Знаеш ли, че като въздух си ми нужна
Последна глътка, тъй жадувана, копняна,
без която в миг живота ще загубя,
защото в дробовете друго не остана.
Знаеш ли, че ти караш сърцето ми да бие. ...
1.2K 3 1

У дома

Пролетта е красива и под твоята стряха,
там сред блока панелен със сиви стени.
Снощи брат и сестра на дивана заспаха,
уморени от филми и с настолни игри.
Замириса на бухти, топла супа и пиле, ...
1.2K 1 4

Tам

Не ме питай дали в мисълта ми си прокарал
пътека
Там за теб има цяла алея
Достъпна е само за двама
Човека ...
1K 2 2

************

На дъното, отново, пак
заровил пръсти в лепкавата тиня.
Наоколо е непрогледен мрак,
протягащ се за шепа милостиня.
На метри под водата е студът, ...
957 1 1

Под светлините на прожекторите

Нали затова бяхме на кино,
да се срещнем отблизо с ролите,
в които от време на време
влизаме, избрали своя образ на звезда.
Нарочно, или съвсем нехайно, ...
671 1

И никой друг не ми е мил

И никой друг не ми е мил
Щом цъфне дъхавия глог
и в миг надеждата ме сгрее,
наливат плодчетата сок,
а моят дух пак клет се рее... ...
986 2 9

Не можем да си тръгнем вече

Не можем да си тръгнем вече,
събра ни истинска мечта.
Съдба на обич ни обрече.
" Раздяла... и от мен далече... "
не съществуват днес в гръдта. ...
551 7