Стихове и поезия от съвременни български автори
Потомка
тя родина моя е и дом чудесен.
С песента на славеите съм окрилена
прелитам като орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна, ...
Съдба е
котарака мой чука яко навън.
Днес я мерна само бялата писана,
нежно мяу и каза и за гадже си я хвана.
Заведе я на излет из моята градина, ...
Работна Марта
Малък Сечко я ядоса.
Смръщи веждите сърдита
и по женски се развика:
„Май скандала си заслужи! ...
И вяра, и Надежда, и Любов
препъвам се, залитам, падам,
до мене Ти си бил
и на ръце си ме носил,
след време съм разбирала ...
Сълзи
опустошена и предадена от теб.
Върху ми срина, цялата земя,
а нямам здравината да я нося.
Ти знаеш ли страдание какво е ...
Състояние
всичко в мене отдавна гори,
просълзеното утро, до края
огънят в мен ще гаси.
Вечер след бита упойка ...
Пандемия от Небето
из Планетата шетат.
И от тях вече писна ни кански.
То Британска ли не бе, Бразилска ли,
Южно-Африканска? ...
Знам, че ще дойдеш
и аз ще отворя вратата.
Ще се усмихнеш някак смутен,
че идваш за миг и нечакан.
Ще посегнеш към мойта ръка, ...
Живот сладко - горчив
за да усетя - всичките му тръпки.
Уж сладък пелин е, а в устата горчи!
По лицето оставя дълбоки бразди.
Душата ми - побеляла и тъжна старица, ...
Пролетта се завърна
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
За какво прощавам...
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни. ...
В живота всичко се повтаря, но...
след тях - годишните сезони!
В младостта и в старостта -
човекът щастието гони!
Пийне... песен запее! ...
До мен е феята красива
прониза моя дух коварно
и паднах сам, почти без дъх,
лежа сред времето кошмарно.
Около мене руинù ...
До Рая... И обратно...
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
Aфтър парти
да беше тайна тя, но май не е, отдавна.
Дали от стиснатост, от алчност, или нямане –
горчив пелин е май предястието главно.
Раздаваха ги уж по мръкнало, поканите, ...
Измълчано
Неразкритите мисли зазидах
зад стени, неподвластни на време.
Неизмолила милост, в безумен
опит сетен, до края отидох– ...
История с пъпка
Оттам изтече много гной.
Аз пак я стиснах, но ми писна –
рецидивистка бе от сой!
С лимонче мъничко я мацнах, ...
Неволята на родината
участта на хората страдални, бедни,
но "елитът" само едно си знае -
да върши дела лоши, нередни.
Хората слепи не виждат злото - ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 14
като змийче пропълзяло провира се.
Дядо отвреме навреме поспира се,
че отговорен за нас е водачът.
Вятърът ту се засмее, ту плаче ...
Звездна вечер...
Духнал толкова отдавна
трябва вятърът да спре –
с дъх солен преминал бавно
над вечерното море... ...